Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/402“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
− | + | сила, че сякаш се бореше, без да се откопчва от него. | |
— Влязохме в историята, Степан Викторович. Вече няма излизане от нея! | — Влязохме в историята, Степан Викторович. Вече няма излизане от нея! | ||
— Талисманче, много си грозничка, но дай да те целуна! — сграбчи Льолчев Дора Павлова и я развъртя като на танц. | — Талисманче, много си грозничка, но дай да те целуна! — сграбчи Льолчев Дора Павлова и я развъртя като на танц. | ||
− | Дора се отскубна от ръцете му, прегърна Илин, | + | Дора се отскубна от ръцете му, прегърна Илин, заподава ръка на Алеко Николов, на Ивайло Нелчинов и другите. После изведнъж, с неудържим порив тя изтича при Нино, улови с две ръце главата му и го зацелува по очите, по челото, по косата. Плачеше от радост. |
Луда радост беше обзела всички. | Луда радост беше обзела всички. | ||
− | — Ей, че плиска-а!... — зяпаше Деньо Колев струята като омагьосан. Той беше най-близо от | + | — Ей, че плиска-а!... — зяпаше Деньо Колев струята като омагьосан. Той беше най-близо от всички до фонтана и с подскачания като дивашки танц се любуваше на чудото невиждано. |
— Гледайте Деньо, гледайте! — сочеше го със смях Лазар Станев. | — Гледайте Деньо, гледайте! — сочеше го със смях Лазар Станев. | ||
− | Деньо | + | Деньо поизвърна глава, погледна другарите си, като че да получи насърчение и хукна до самата сонда тъй, че да попадне под разплисканата струя. Когато се измъкна оттам, из дрехите му, от пръстите на ръцете, от носа се стичаха поточета нефт. |
Сондьорите се смееха и крещяха. | Сондьорите се смееха и крещяха. | ||
— Ох, че се окъпа-ах! Пфю, до кости ме промокри! | — Ох, че се окъпа-ах! Пфю, до кости ме промокри! | ||
— Сладък ли е нефтът, Деньо? — закачаха го сондьорите. | — Сладък ли е нефтът, Деньо? — закачаха го сондьорите. | ||
− | Деньо ходеше разкрачен като юрдечка и се тръскаше, цедеше с длани нефта от лицето си : | + | Деньо ходеше разкрачен като юрдечка и се тръскаше, цедеше с длани нефта от лицето си: |
− | — На вкус е отвратителен — обясняваше той с пръски от устните. — Вони | + | — На вкус е отвратителен — обясняваше той с пръски от устните. — Вони на развалени яйца... Ей, знаете ли как топли, като че си опарен от коприва. Много смъди на ноздрите и на очите... Тпю, безобразна каша! |
− | — Гордей се, момче! — радваше му се Лазар Станев.— В такава златна баня никой в България досега не се е къпал! | + | — Гордей се, момче! — радваше му се Лазар Станев. — В такава златна баня никой в България досега не се е къпал! |
Алеко Николов подкани: | Алеко Николов подкани: | ||
— Кирчо, върви да напълним един варел с наш нефт. Ще кръщаваме с мацка по лицето всеки, който дойде да види какво е нефт! | — Кирчо, върви да напълним един варел с наш нефт. Ще кръщаваме с мацка по лицето всеки, който дойде да види какво е нефт! |
Текуща версия към 09:45, 30 септември 2015
Страницата е проверена