Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/401“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | ще можем веднага да затворим крана и да спестим от земния газ. Ако пък избликне нефт | + | ще можем веднага да затворим крана и да спестим от земния газ. Ако пък избликне нефт — както казва бай Арго, — защо да го оставим да изтича в морето? |
| − | — Ами, ще го оставим! — не бяха съгласни сондьорите да изтече | + | — Ами, ще го оставим! — не бяха съгласни сондьорите да изтече в морето дори несъществуващият нефт! |
| − | + | * | |
| − | — | + | — Не-ефт!... Не-е-ефт!... — викаше с все сила, като обезумяла от радост Дора Павлова. |
Всички наизскачаха от горицата при рибарската хижа и хукнаха към сондата. | Всички наизскачаха от горицата при рибарската хижа и хукнаха към сондата. | ||
| − | + | — Не-е-ефт!... Ура-а-а...! | |
| − | Заедно със земния газ излитаха първите тъмни капки. Те ставаха все повече, сгъстяваха се, в струя. | + | Заедно със земния газ излитаха първите тъмни капки. Те ставаха все повече, сгъстяваха се, в струя. Тъмнокафявата, със зеленикави и синкави отблясъци маслениста течност започна да замъглява кулата, превърна я в огромна димяща главня. |
| − | — Не-ефт!. .. Ура-а-а... — крещяха с неудържима | + | — Не-ефт!. .. Ура-а-а... — крещяха с неудържима радост сондьорите. |
Всеки прегръщаше всекиго. Целуваха се. Мъжествените лица изглеждаха детски, размазани с нефт и радостни сълзи. | Всеки прегръщаше всекиго. Целуваха се. Мъжествените лица изглеждаха детски, размазани с нефт и радостни сълзи. | ||
| − | Потокът на капките все повече се превръщаше в едра струя, която фучеше | + | Потокът на капките все повече се превръщаше в едра струя, която фучеше нагоре, блъскаше се в железните плетеници на кулата, разплискваше се и обливаше всичко наоколо. Сондьорите като че изведнъж придобиха слънчев загар — само очите и зъбите им бяха бели. Янко Анев се развика да погледнат натам, накъдето сочеше: няколкото бели гъски, които, вече привикнали на воя на фонтана, пасяха край оградата на една от околните къщи, позлатяха! |
— Хайде, честито да ни е, момчета! — разтваряше обятия Аргир Льолчев и целуваше наред всички. | — Хайде, честито да ни е, момчета! — разтваряше обятия Аргир Льолчев и целуваше наред всички. | ||
— Честито, бай Арго! | — Честито, бай Арго! | ||
— Честито, бай Алеко! | — Честито, бай Алеко! | ||
| − | — | + | — На добър час! |
| − | — | + | — Честито, Степан Викторович! |
| − | — Ето че победихме, другари! | + | — Ето че победихме, другари! — смееше се щастливо Илин, подаваше на всички ръце и при все че сондьорите се бояха да не оцапат с намаслените си дрехи синия му шевиотен костюм, той ги прегръщаше. — Нищо! Дрехи се намират. Нефт мъчно се намира! |
| − | Алеко Николов зацелува Илин с такава страст и | + | Алеко Николов зацелува Илин с такава страст и мечка |
| − | |||
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:43, 30 септември 2015
Страницата е проверена
