Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/392“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | Нели тръгна разплакана към антрето, но на вратата се извърна и отново загледа всички : | + | Нели тръгна разплакана към антрето, но на вратата се извърна и отново загледа всички: |
— Защо не ми кажете? | — Защо не ми кажете? | ||
Льолчев отиде при нея и я поведе навън. | Льолчев отиде при нея и я поведе навън. | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
След като я отпрати навън, Льолчев се върна в хола. | След като я отпрати навън, Льолчев се върна в хола. | ||
— Лидия, кажи ми всичко... | — Лидия, кажи ми всичко... | ||
| − | — Махни се и ти! — кресна му тя. И като се извърна към седналия на канапето, навел глава Ранков, попита : — Все тъй ли ще мълчиш? Проговори | + | — Махни се и ти! — кресна му тя. И като се извърна към седналия на канапето, навел глава Ранков, попита: — Все тъй ли ще мълчиш? Проговори! |
— Всичко е свършено! — изрече като на себе си Ранков. Той не можеше да надвие отчаянието си. | — Всичко е свършено! — изрече като на себе си Ранков. Той не можеше да надвие отчаянието си. | ||
— Тъй ли ще стоим и ще чакаме? | — Тъй ли ще стоим и ще чакаме? | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
Льолчев разбра, че трябва да я изведе оттук и че това може да стане само ако бъде добър и ласкав към нея. Той я придърпа към себе си, прегърна я и каза с успокояващ глас: | Льолчев разбра, че трябва да я изведе оттук и че това може да стане само ако бъде добър и ласкав към нея. Той я придърпа към себе си, прегърна я и каза с успокояващ глас: | ||
— Лидия, не плачи, мила. Ще намерим изход, успокой се. Хайде успокой се... | — Лидия, не плачи, мила. Ще намерим изход, успокой се. Хайде успокой се... | ||
| − | Тя | + | Тя го изгледа отначало неразбиращо, не повярва на толкова доброта и преданост. После го обхвана с ръце и заплака, скътала глава на гърдите му. |
| − | — Голубчик ти мой! Ще погубя и теб!... Защо пак се възвърна към мен, защо? Откъде идва | + | — Голубчик ти мой! Ще погубя и теб!... Защо пак се възвърна към мен, защо? Откъде идва тая твоя любов, някаква магия ли е, що ли? Вървиш през целия си живот като обаян подир една продажница!... |
— Не се измъчвай. Успокой се. | — Не се измъчвай. Успокой се. | ||
— Удари ме! Смажи ме, глупако! Погубвам те, поне роптай!... Ах ти-и, глупако мой! — отново го притисна тя о себе си и покъртително заплака. | — Удари ме! Смажи ме, глупако! Погубвам те, поне роптай!... Ах ти-и, глупако мой! — отново го притисна тя о себе си и покъртително заплака. | ||
| − | — Лидочка, недей. Не плачи. Ела да се върнем в Каварна. Там ще ce | + | — Лидочка, недей. Не плачи. Ела да се върнем в Каварна. Там ще ce успокоиш и ще ми разкажеш всичко. Имам добри другари там, ще ни помогнат, |
— Не! Не, голубчик. Замини си за Каварна и дори не споменавай за мен. Остави ме. Не се погубвай и ти!... Замини. | — Не! Не, голубчик. Замини си за Каварна и дори не споменавай за мен. Остави ме. Не се погубвай и ти!... Замини. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:10, 30 септември 2015
Страницата е проверена
