Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/390“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | — Той не е умрял! | + | — Той не е умрял! — каза с нажалено лице и присвити устни Деньо Колев, пое ръката на Дора и я сложи отляво на Ниновите гърди: — Виж, че му тупа сърцето. Не е умрял. В несвяст е. |
Дора се изправи, погледна засрамено двамата и се отстрани от леглото. Приседна до масата, облакъти се на нея и закри лицето си с ръце. | Дора се изправи, погледна засрамено двамата и се отстрани от леглото. Приседна до масата, облакъти се на нея и закри лицето си с ръце. | ||
Объркан, като не знаеше какво да направи, Лазар Станев отиде при нея и я погали по рамото. | Объркан, като не знаеше какво да направи, Лазар Станев отиде при нея и я погали по рамото. | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
— Да, оставете ме — изрече глухо Дора, без да вдигне глава. | — Да, оставете ме — изрече глухо Дора, без да вдигне глава. | ||
Двамата мълчаливо излязоха. | Двамата мълчаливо излязоха. | ||
| − | Когато остана сама, Дора се върна при леглото, седна до Нино и го загледа с очи, | + | Когато остана сама, Дора се върна при леглото, седна до Нино и го загледа с очи, препълнени със сълзи. Погали бледото му, студено лице. |
Ако той би могъл да се пробуди, би видял в нейното лице виновност, неизразимо страдание и прошка, и обич... | Ако той би могъл да се пробуди, би видял в нейното лице виновност, неизразимо страдание и прошка, и обич... | ||
| − | + | > 34 | |
Лидия чу, че външната врата на Круниния апартамент се тръшна силно. Избърза да отвори вратата на антрето, за да види кой е дошъл. | Лидия чу, че външната врата на Круниния апартамент се тръшна силно. Избърза да отвори вратата на антрето, за да види кой е дошъл. | ||
| − | — Лельо Лидия, случи се нещо ужасно | + | — Лельо Лидия, случи се нещо ужасно! Арестуваха Бойдев! |
Нели влезе в хола, захвърли мантото си на канапето и възбудено заразказва: | Нели влезе в хола, захвърли мантото си на канапето и възбудено заразказва: | ||
— Двама агенти дойдоха. Казаха само, че е арестуван, и нищо не му обясниха. Отведоха го с една кола... | — Двама агенти дойдоха. Казаха само, че е арестуван, и нищо не му обясниха. Отведоха го с една кола... | ||
| − | Лидия изрече с отчаяние : | + | Лидия изрече с отчаяние: |
— Започват, Герасим! Илел ни е предал! | — Започват, Герасим! Илел ни е предал! | ||
| − | Ранков попита Нели мрачно : | + | Ранков попита Нели мрачно: |
— А на теб какво казаха агентите? | — А на теб какво казаха агентите? | ||
| − | — Само ме попитаха | + | — Само ме попитаха коя съм. Аз им казах, че съм негова студентка и съм му донесла един негов труд. Показах им го... |
— Името ти и адреса записаха ли си? | — Името ти и адреса записаха ли си? | ||
— Не. | — Не. | ||
— Все едно, той ще им го каже — седна Ранков на канапето и замълча. | — Все едно, той ще им го каже — седна Ранков на канапето и замълча. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:06, 30 септември 2015
Страницата е проверена
