Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/389“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
− | + | — Какво стана с другите? — попита уплашено Дора. | |
− | + | - Мина им, мина, не се плаши — успокояваше я старата хазайка, която и беше приготвила голяма паница топло мляко, и я подканяше: — Пийни да ти мине - Отровила си се ма, дъще. Какво беше туй чудо!... Защо си хукнала да се качваш? Толкова мъже — до тебе ли остана... | |
Младата хазайка беше донесла куфара й от нейната стая. Полива й да се измие, после й помогна да се преоблече. | Младата хазайка беше донесла куфара й от нейната стая. Полива й да се измие, после й помогна да се преоблече. | ||
− | — Къде е Нино? — питаше нетърпеливо Дора, като търкаше зачервените си очи. Главата й мъчително клюмаше, като че бе пълна с олово. Очите нетърпеливо я боляха, едва | + | — Къде е Нино? — питаше нетърпеливо Дора, като търкаше зачервените си очи. Главата й мъчително клюмаше, като че бе пълна с олово. Очите нетърпеливо я боляха, едва гледаше. |
— Настаниха го в твоята стая. Лежи. | — Настаниха го в твоята стая. Лежи. | ||
— Зле ли е? | — Зле ли е? | ||
− | — Ами че. .. знам ли? — отвръщаше уклончиво хазайката | + | — Ами че... знам ли? — отвръщаше уклончиво хазайката |
− | Разтревожена, Дора бързо облече роклята си, оправи с | + | Разтревожена, Дора бързо облече роклята си, оправи с ръце косата си и като се подпираше о стените, отиде при Нино. |
− | |||
Тя приближи плахо до леглото и загледа отпуснатия бледен и неподвижен Нино. | Тя приближи плахо до леглото и загледа отпуснатия бледен и неподвижен Нино. | ||
— Жив ли е? — попита задавено тя, | — Жив ли е? — попита задавено тя, | ||
− | — Диша още, че да видим... | + | — Диша още, че да видим... — отвърна угрижено Лазар Станев. |
Дора попипа лицето на Нино. | Дора попипа лицето на Нино. | ||
— Колко е студен! | — Колко е студен! | ||
Ред 18: | Ред 17: | ||
Дора приклекна до леглото и пое вкочанените, отпуснати ръце на Нино. Стори й се, че докосва мъртвец. | Дора приклекна до леглото и пое вкочанените, отпуснати ръце на Нино. Стори й се, че докосва мъртвец. | ||
— Той е мъртъв! — извърна се тя към бай Лазар и го загледа с питащи, ужасени очи. | — Той е мъртъв! — извърна се тя към бай Лазар и го загледа с питащи, ужасени очи. | ||
− | — Не е, но... Кирил отиде да повика по телефона лекар от Шабла... Сега ще дойдат да го приберат | + | — Не е, но... Кирил отиде да повика по телефона лекар от Шабла... Сега ще дойдат да го приберат с линейката. Дано да издържи до болницата... |
— Нино!... — извика покъртително Дора и заплака на гърдите му. | — Нино!... — извика покъртително Дора и заплака на гърдите му. | ||
— Недей, момиче. Не бива така... — помъчи се да я успокои Лазар Станев. | — Недей, момиче. Не бива така... — помъчи се да я успокои Лазар Станев. |
Текуща версия към 09:04, 30 септември 2015
Страницата е проверена