Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/386“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | Но колкото и сондьорите да викаха , Нино не ги чуваше, | + | Но колкото и сондьорите да викаха , Нино не ги чуваше, не помръдваше оттам. |
— Къде ще чуе при тоя вой — казваше някой. | — Къде ще чуе при тоя вой — казваше някой. | ||
— Трябва да се изкачим горе. | — Трябва да се изкачим горе. | ||
| − | От дивия рев на фонтана сондьорите едва се чуваха помежду си, когато бяха един до друг — как можеше да чуе виковете им човек, който се намираше над самото свистящо гърло на дупката? Нино не виждаше нищо, очевидно не разбираше какво е станало и не знаеше как да постъпи да слезе ли и да се спаси, или да остане на поста си, за да | + | От дивия рев на фонтана сондьорите едва се чуваха помежду си, когато бяха един до друг — как можеше да чуе виковете им човек, който се намираше над самото свистящо гърло на дупката? Нино не виждаше нищо, очевидно не разбираше какво е станало и не знаеше как да постъпи да слезе ли и да се спаси, или да остане на поста си, за да не изпусне лоста да потъне в земята. |
Из отвора започнаха да изхвърчат нагоре едри късове глина, откъртваха се каменни късове, биеха нагоре с голяма сила, трошеха дъски, кънтяха по железата на апаратите и по плетениците на кулата. Двойна тревога обзе сондьорите: че каменните късове ще убият другаря им и че ще унищожат сондата. | Из отвора започнаха да изхвърчат нагоре едри късове глина, откъртваха се каменни късове, биеха нагоре с голяма сила, трошеха дъски, кънтяха по железата на апаратите и по плетениците на кулата. Двойна тревога обзе сондьорите: че каменните късове ще убият другаря им и че ще унищожат сондата. | ||
| − | Докато другите се колебаеха какво да предприемат, Дора тръгна към сондата, решена да се изкачи горе до площадката, за да издърпа | + | Докато другите се колебаеха какво да предприемат, Дора тръгна към сондата, решена да се изкачи горе до площадката, за да издърпа Нино да слезе. |
| − | — Недей!.. . Не отивай! — развикаха се след нея. | + | — Недей!... Не отивай! — развикаха се след нея. |
| − | Кирил Цонев изтича и я задържа : | + | Кирил Цонев изтича и я задържа: |
— Ще загинеш и ти! | — Ще загинеш и ти! | ||
— Пусни ме! — дърпаше се Дора. | — Пусни ме! — дърпаше се Дора. | ||
| − | В това време Ивайло Нелчинов нареди : | + | В това време Ивайло Нелчинов нареди: |
| − | — Лазаре, твоята смяна... опитайте се да спасите Нино. .. Спасете вие Нино — повтаряше той да го чуе. — Останалите с мен да спасим машините! | + | — Лазаре, твоята смяна... опитайте се да спасите Нино... Спасете вие Нино — повтаряше той да го чуе. — Останалите с мен да спасим машините! |
| − | Всъщност никой нищо не чуваше, но по ръкомаханията и посочванията към кулата и по това, което | + | Всъщност никой нищо не чуваше, но по ръкомаханията и посочванията към кулата и по това, което предприе Ивайло Нелчинов, сондьорите разбраха какво им нарежда. |
| − | Струята земен газ, която излиташе със | + | Струята земен газ, която излиташе със страшно налягане, продължаваше да разкъртва гърлото на сондажната дупка и да изхвърля нагоре камънаци. Като се вардеха от падащите камъни, Дора, Кирил Цонев и Деньо Колев се събраха около бай Лазар. Объркани и виновни, че не могат да помогнат на другаря си, те се питала с очи какво да предприемат. Дора плачеше от мъка и безпомощност. Кирил Цонев направи с ръка знак, че каквото ще да става, той ще се изкачи при Нино, и тръгна към стълбицата. Деньо задържа Дора, като се опита да й обясни, че мъжете ще спасят Нино, но тя се изскубна от ръцете му й последва Кирил. |
| − | |||
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 08:48, 30 септември 2015
Страницата е проверена
