Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/378“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
— Умря в ръцете ми. | — Умря в ръцете ми. | ||
| − | Лидия въздъхна с облекчение. Искаше й се да извика: „Слава богу | + | Лидия въздъхна с облекчение. Искаше й се да извика: „Слава богу! Отървахме се.“ |
Но Льолчев продължи: | Но Льолчев продължи: | ||
| − | — Аз си помислих, че ако този Йосиф Илел си замине, могат да заподозрат мен в убийството и да ме арестуват | + | — Аз си помислих, че ако този Йосиф Илел си замине, могат да заподозрат мен в убийството и да ме арестуват. Във вагона хората видяха, че пътуваме заедно. Не знаех, какво да направя. Ако отидех в милицията да съобщя, навярно щяха да ме задържат като свидетел... |
— Няма нужда. Умрял е от пиянство! — побърза да каже Лидия. | — Няма нужда. Умрял е от пиянство! — побърза да каже Лидия. | ||
| − | — Но ако не бях | + | — Но ако не бях съобщил, щяха да ме арестуват, Лидия. |
Тя го изгледа уплашено. | Тя го изгледа уплашено. | ||
| − | — Какво? Предаде ли го? ... Какво направи, говори! | + | — Какво? Предаде ли го?... Какво направи, говори! |
| − | — От един уличен телефон поисках началника на милицията и му обясних, че не се явявам лично, за | + | — От един уличен телефон поисках началника на милицията и му обясних, че не се явявам лично, за да не ме разкарват като свидетел по съдилищата, но случайно съм видял във вагон-ресторанта как такъв и такъв чужденец отрови инженер Йолов... |
| − | — Мерзавец! | + | — Мерзавец! — изкрещя му Лидия. — Ах, какъв негодяй!... Какъв глупак!... |
| − | Тя дръпна завесата. Ранков беше до открехнатата врата | + | Тя дръпна завесата. Ранков беше до открехнатата врата. |
— Герасиме, ела. Този, моят глупак, предал Илел на милицията!... Ах, сволоч! | — Герасиме, ела. Този, моят глупак, предал Илел на милицията!... Ах, сволоч! | ||
| − | Льолчев не разбираше защо тя ругае него, а не убиеца | + | Льолчев не разбираше защо тя ругае него, а не убиеца. |
— Но, Лидия, той уби човека... | — Но, Лидия, той уби човека... | ||
— Какво те засяга теб това, глупак? Убил една гадина, която плеще, че Илел бил шпионин! | — Какво те засяга теб това, глупак? Убил една гадина, която плеще, че Илел бил шпионин! | ||
| − | — Лидия, какво значи това? Оправдаваш го, тъй ли? Той е убиец, разбираш ли? И не само уби човека, а най-подло го остави в ръцете ми! Ще избяга в чужбина, как ще докажа, че не съм аз убиецът | + | — Лидия, какво значи това? Оправдаваш го, тъй ли? Той е убиец, разбираш ли? И не само уби човека, а най-подло го остави в ръцете ми! Ще избяга в чужбина, как ще докажа, че не съм аз убиецът? |
| − | — Ти ни провали всички, мизернико! — заплака тя. — | + | — Ти ни провали всички, мизернико! — заплака тя. — Герасим, изгубени сме!... |
| − | Стиснал юмруци | + | Стиснал юмруци, за да обуздава разтрепераните си пръсти, Ранков изговори с изкуствено кротък глас: |
| − | — Лидия! Пази самообладание. Защо се вълнуваш толкова? И защо да си „изгубена“? Имаш ли някакво участие в убийството? ... Не хленчи | + | — Лидия! Пази самообладание. Защо се вълнуваш толкова? И защо да си „изгубена“? Имаш ли някакво участие в убийството?... Не хленчи! Нека твоят съпруг ни разкаже какво се е случило... |
| − | Льолчев го изгледа подозрително : | + | Льолчев го изгледа подозрително: |
— Вие какво отношение имате към това? | — Вие какво отношение имате към това? | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 08:31, 30 септември 2015
Страницата е проверена
