Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/363“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | му в първокласния вагон за Русе. Избра си купе, в което имаше майка с две деца. Той помоли жената да наглежда куфарите му, докато се наобядва във вагон-ресторанта. Излезе в коридора с намерение, като се прикрива зад черните си очила, да дочуе името на придружвача от разговорите му с Йолов. Но Йолов, изтегнат на цялото канапе, спеше. Придружвачът, седнал в ъгъла на отсрещната седалка, четеше вестник. | |
| − | Илел реши да използува това, че | + | Илел реши да използува това, че Йолов спи, за да се наобядва. |
| − | Прикачването на трите русенски вагона към старозагорския влак стана със силен тласък, който разбуди Апостол | + | Прикачването на трите русенски вагона към старозагорския влак стана със силен тласък, който разбуди Апостол Йолов. По-късно, когато влакът беше вече потеглил, Йолов и Льолчев се появиха във вагон-ресторанта. Йолов, малко поизтрезнял от съня, но с непоносимо главоболие, се подпираше на бастуна си. От клатушкането на вагона тъй залиташе, че Льолчев трябваше да го крепи. |
Във вагон-ресторанта бяха останали малко хора — пътуващите за Варна го бяха изпразнили, а от старозагорския влак дойде само една групичка мъже, които се настаниха при масата на обядващите келнери в дъното до кухнята. Недалеч от тях имаше и жена с дете. Илел заемаше маса по средата на вагона и обядваше риба. | Във вагон-ресторанта бяха останали малко хора — пътуващите за Варна го бяха изпразнили, а от старозагорския влак дойде само една групичка мъже, които се настаниха при масата на обядващите келнери в дъното до кухнята. Недалеч от тях имаше и жена с дете. Илел заемаше маса по средата на вагона и обядваше риба. | ||
| − | Опитният Льолчев също реши да седнат към средата на вагона, където по-малко тръска. Без да се вгледа в самотния господин, той настани Йолов гърбом към Илел | + | Опитният Льолчев също реши да седнат към средата на вагона, където по-малко тръска. Без да се вгледа в самотния господин, той настани Йолов гърбом към Илел на съседната маса, а сам седна тъй, че да гледа към келнерите, за да може да поръчва. |
Йолов силно разтърка челото и очите си, прозя се, подири из джобовете очилата си. | Йолов силно разтърка челото и очите си, прозя се, подири из джобовете очилата си. | ||
— Главата ми тежи, ще се пръсне. Сякаш имам камък в челото си... Пиян съм, Арго! Много пих снощи. Да имаше един аспирин с коняк... | — Главата ми тежи, ще се пръсне. Сякаш имам камък в челото си... Пиян съм, Арго! Много пих снощи. Да имаше един аспирин с коняк... | ||
Льолчев помоли келнера за аспирин, поръча коняк и за обед риба с бутилка димятово вино. | Льолчев помоли келнера за аспирин, поръча коняк и за обед риба с бутилка димятово вино. | ||
Като сдъвка с отвращение двете таблетки аспирин, Йолов нажабурка устата си с глътка коняк, после с наслаждение ливна в гърлото си останалата в чашката част от коняка. | Като сдъвка с отвращение двете таблетки аспирин, Йолов нажабурка устата си с глътка коняк, после с наслаждение ливна в гърлото си останалата в чашката част от коняка. | ||
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 07:43, 30 септември 2015
Страницата е проверена
