Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/361“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
 
за да заличи нетактичността, която допусна — да повика тая човешка отрепка в София, за да я включи в мрежата. Толкова повече, че от начина, по който Ранков му говореше за безобразията и за безконтролното плещене на глупака, Илел долови закана: Ранков ще държи историята с Апостол Йолов като нов коз, с който да го изложи пред картела, след като загуби коза Бойдев.
 
за да заличи нетактичността, която допусна — да повика тая човешка отрепка в София, за да я включи в мрежата. Толкова повече, че от начина, по който Ранков му говореше за безобразията и за безконтролното плещене на глупака, Илел долови закана: Ранков ще държи историята с Апостол Йолов като нов коз, с който да го изложи пред картела, след като загуби коза Бойдев.
На някои хора, които не намират как да се избавят от тежко затруднение в живота, им се струва, че няма друго средство, освен да се отърват от човека, който ги заплашва. Илел и в миналото си бе помислял, че за да отстрани някой свой съперник или някой неподкупен човек, пред когото се {e}е{/e} изложил и го заплашва провал — единственото средство е този човек просто да бъде премахнат. Но никога в живота си той не бе имал смелостта да прибегне до такова средство — от страх, че ще бъде разкрито престъплението му, ще го изправят на съд, ще го затворят или обесят. Страхуваше се и от „угризенията на съвестта“, които, бог знае защо, му се струваха не някакво собствено психично състояние, а нещо, което се натрапва отвън, някаква неудържима сила, фатум — и няма как да избягаш от нея. Съвестта ще те преследва като сянка ден и нощ, навсякъде. Да убиеш, значи да разрушиш завинаги живота си, да се погубиш!
+
На някои хора, които не намират как да се избавят от тежко затруднение в живота, им се струва, че няма друго средство, освен да се отърват от човека, който ги заплашва. Илел и в миналото си бе помислял, че за да отстрани някой свой съперник или някой неподкупен човек, пред когото се е{/e} изложил и го заплашва провал — единственото средство е този човек просто да бъде премахнат. Но никога в живота си той не бе имал смелостта да прибегне до такова средство — от страх, че ще бъде разкрито престъплението му, ще го изправят на съд, ще го затворят или обесят. Страхуваше се и от „угризенията на съвестта“, които, бог знае защо, му се струваха не някакво собствено психично състояние, а нещо, което се натрапва отвън, някаква неудържима сила, фатум — и няма как да избягаш от нея. Съвестта ще те преследва като сянка ден и нощ, навсякъде. Да убиеш, значи да разрушиш завинаги живота си, да се погубиш!
Но сега Р1осиф Илел си представляваше, че за комунистическото общество угризения на съвестта и изобщо всякакви морални принципи са неважими. Защото, мислеше си той, само по себе си това общество е безбожно, несправедливо и нехуманно, основано на сатрапия и безправие. Да убиеш човек в това общество на беззаконието и насилието •е морално ненаказуемо, не ще предизвика никакви угризения на съвестта. Дори в известен смисъл убийството е полезно с оглед на борбата за унищожаването на комунизма и защитата на свободния свят...
+
Но сега Йосиф Илел си представляваше, че за комунистическото общество угризения на съвестта и изобщо всякакви морални принципи са неважими. Защото, мислеше си той, само по себе си това общество е безбожно, несправедливо и нехуманно, основано на сатрапия и безправие. Да убиеш човек в това общество на беззаконието и насилието е морално ненаказуемо, не ще предизвика никакви угризения на съвестта. Дори в известен смисъл убийството е полезно с оглед на борбата за унищожаването на комунизма и защитата на свободния свят...
Такива някакви съждения се превъртаха в главата на Йосиф Илел, докато чакаше на гарата идването на Лидия и Апостол Йолов. У него все повече укрепваше решимостта да отрови Йолов. „Тази отрепка трябва да бъде премахната, за да не попречи на делото ни“—самоубеждаваше се той.
+
Такива някакви съждения се превъртаха в главата на Йосиф Илел, докато чакаше на гарата идването на Лидия и Апостол Йолов. У него все повече укрепваше решимостта да отрови Йолов. „Тази отрепка трябва да бъде премахната, за да не попречи на делото ни“ — самоубеждаваше се той.
И си изработи такъв план :
+
И си изработи такъв план:
 
Щом стигнат в Русе, той ще им се покаже и ще даде вид,
 
Щом стигнат в Русе, той ще им се покаже и ще даде вид,
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 07:38, 30 септември 2015

Страницата е проверена