Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/360“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
търговски пътник на една текстилна фабрика и опитен търговец. Ще изпрати на работа в иракското предприятие и своя син. Той тази година завършваше финанси и търговия във виенския университет. В такъв случай, щом фирмата в Ирак ще бъде в свои ръце, Илел можеше да остане директор на картела (ще настоява и той да бъде в Ирак), за да помага в доставките на стоки и във финансирането на своето предприятие. | търговски пътник на една текстилна фабрика и опитен търговец. Ще изпрати на работа в иракското предприятие и своя син. Той тази година завършваше финанси и търговия във виенския университет. В такъв случай, щом фирмата в Ирак ще бъде в свои ръце, Илел можеше да остане директор на картела (ще настоява и той да бъде в Ирак), за да помага в доставките на стоки и във финансирането на своето предприятие. | ||
Прочее, такива кроежи се въртяха в главата на Йосиф Илел, докато чакаше появата на Йолов и Лидия. До тръгването на влака оставаше половин час — беше шест и половина. | Прочее, такива кроежи се въртяха в главата на Йосиф Илел, докато чакаше появата на Йолов и Лидия. До тръгването на влака оставаше половин час — беше шест и половина. | ||
| − | + | * | |
Към шест часа повикаха по телефона такси. Круна с усилие успя да разбуди заспалия едва на разсъмване Йолов. Почти спящ го дотътраха до колата. И до гарата той спа, обронил глава на Льолчевото рамо. Не помнеше и как се добра от площада пред гарата до влака. Усети само, че е удобно легнал на мекичко, и продължи съня си с тежко похъркване. | Към шест часа повикаха по телефона такси. Круна с усилие успя да разбуди заспалия едва на разсъмване Йолов. Почти спящ го дотътраха до колата. И до гарата той спа, обронил глава на Льолчевото рамо. Не помнеше и как се добра от площада пред гарата до влака. Усети само, че е удобно легнал на мекичко, и продължи съня си с тежко похъркване. | ||
| − | Когато самоволно реши да отпрати Йолов с мъжа | + | Когато самоволно реши да отпрати Йолов с мъжа си, вместо сама да го заведе до Русе, Лидия мислеше само за себе си: колко добре ще бъде, че няма да се измъчва с пияницата по дългия път. Тя не подозираше какви усложнения би могла да създаде тази промяна. Впрочем, Лидия си помисли дали Йолов няма да надрънка на мъжа й приказките за „международния мошеник“, за „тайната на нефта“ и как в миналото картелът му е плащал, за да проваля проучванията за български нефт. Но тя със свойствената си самонадеяност и чувство за превъзходство над Арго реши, че лесно ще му обясни безсмислието на тия пиянски приказки. Нали Йолов всъщност нищо конкретно не знаеше за мисията на Илел и за мрежата?... |
| − | Йосиф | + | Йосиф Илел замисляше да премахне Апостол Йолов. Това намерение се зароди в него още когато Герасим Ранков го попита какво да правят с раздрънкалия се пияница. На Илел се струваше, че това би било най-добрата мярка, |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 07:36, 30 септември 2015
Страницата е проверена
