Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/352“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | хубав човек — висок и слаб, къдрокос, с артистичен вид, но разумен и строг. Той наистина имаше вярно чувство: обичаше жена си, зачиташе Арго и демонстративно не можеше да понася Лидия. | |
| − | — Ти как си обясняваш, Янко, с какви тъмни работи може да се е заела Лидия? — попита го доверчиво и тревожно Льолчев | + | — Ти как си обясняваш, Янко, с какви тъмни работи може да се е заела Лидия? — попита го доверчиво и тревожно Льолчев. |
— Точно с какви, не зная. Доколкото Наташа е подразбрала от подгатванията й, щяла да се махне оттук. Имала брат в Америка и той щял да я изтегли от България. Предполагаме, че урежда с някакви чужденци заминаването си. Ти знаеш колко неприятности имат близките на такива, които бягат нелегално... | — Точно с какви, не зная. Доколкото Наташа е подразбрала от подгатванията й, щяла да се махне оттук. Имала брат в Америка и той щял да я изтегли от България. Предполагаме, че урежда с някакви чужденци заминаването си. Ти знаеш колко неприятности имат близките на такива, които бягат нелегално... | ||
— Да, аз затуй съм дошъл... подочух нещо такова — каза Льолчев. — Ще предложа на Лидия да се прибере при мен... или въобще да разрешим някак нашия въпрос. След като поговоря с нея и разбера какво е намислила да прави, ще дойда у вас да се посъветвам с теб и с Наташка. | — Да, аз затуй съм дошъл... подочух нещо такова — каза Льолчев. — Ще предложа на Лидия да се прибере при мен... или въобще да разрешим някак нашия въпрос. След като поговоря с нея и разбера какво е намислила да прави, ще дойда у вас да се посъветвам с теб и с Наташка. | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
* | * | ||
При все че минаваше полунощ, у Крунини будуваха — приготовляваха Апостол Йолов (най-после!) за заминаване. | При все че минаваше полунощ, у Крунини будуваха — приготовляваха Апостол Йолов (най-после!) за заминаване. | ||
| − | Йолов дълго упорствува — настояваше да си замине сам, когато си реши. Уморена от разправиите с него, Лидия беше полегнала по пеньоар в спалнята на Круна. Ядосваше се, че трябва да пътува с този пиян човек до Русе — представяше си как ще се срамува пред хората във влака. Опитваше се поне малко да поспи, а не можеше — в хола се чуваха станалите й до отврата досадни все едни и същи глупашки приказки | + | Йолов дълго упорствува — настояваше да си замине сам, когато си реши. Уморена от разправиите с него, Лидия беше полегнала по пеньоар в спалнята на Круна. Ядосваше се, че трябва да пътува с този пиян човек до Русе — представяше си как ще се срамува пред хората във влака. Опитваше се поне малко да поспи, а не можеше — в хола се чуваха станалите й до отврата досадни все едни и същи глупашки приказки на Йолов. |
| − | Разположен на канапето в хола, Йолов брътвеше на Круна, че тя е разкошно екзотично цвете — орхидея, магнолия | + | Разположен на канапето в хола, Йолов брътвеше на Круна, че тя е разкошно екзотично цвете — орхидея, магнолия! — и че винаги ухае на чиста плът и на сапун Palmolive... Всичко това, за да си изпроси още една — само още една! — чашка коняк, по-лесно да преглътне „добрия стар аспирин“... И пак започваше глупавата тирада, че не пиел заради самото питие, то му било отвратително, а заради опиянението... |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 07:08, 30 септември 2015
Страницата е проверена
