Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/347“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
− | Ранков го гледаше изпитателно. От мрачната сянка, която премина през лицето на Илел, той долови какво замисля, но си даде вид, че е най-добре именно това : да го отведе в Русе и да поговори с жена му. | + | Ранков го гледаше изпитателно. От мрачната сянка, която премина през лицето на Илел, той долови какво замисля, но си даде вид, че е най-добре именно това: да го отведе в Русе и да поговори с жена му. |
Като поговориха и по някои други въпроси, на раздяла Илел помоли: | Като поговориха и по някои други въпроси, на раздяла Илел помоли: | ||
− | — Герасиме, как да направим?... Аз не мога да пътувам по целия път с Йолов, щом казваш, че ме е наричал международен мошеник и шпионин. Добре е някой да го | + | — Герасиме, как да направим?... Аз не мога да пътувам по целия път с Йолов, щом казваш, че ме е наричал международен мошеник и шпионин. Добре е някой да го придружи до Русе, ще му заплатим... Аз бих искал въобще да не го виждам или само когато говоря с Жужа Лернер... |
− | — Ще помислим, | + | — Ще помислим, Йожи. Може би Лидия ще се съгласи да го отведе... Ще видим, изобщо... |
— Уреди, моля те, този въпрос. Значи, утре с бързия влак за Русе... А на теб мога да кажа довиждане... в Лондон. | — Уреди, моля те, този въпрос. Значи, утре с бързия влак за Русе... А на теб мога да кажа довиждане... в Лондон. | ||
— В Лондон! — подаде му доверчиво ръка Ранков. | — В Лондон! — подаде му доверчиво ръка Ранков. | ||
+ | |||
Срещата на Илел с бай Никой беше радушна, дори отначало много приятна. Бай Никой го завари, че яде портокал, и поде: | Срещата на Илел с бай Никой беше радушна, дори отначало много приятна. Бай Никой го завари, че яде портокал, и поде: | ||
— Йоска, знаеш ли вица за портокала? | — Йоска, знаеш ли вица за портокала? | ||
„Хампарцум попитал Гарабед: | „Хампарцум попитал Гарабед: | ||
— А бе, Гарабед, хората казват, че в България едно време имало портокали. Какво нещо е това портокал? | — А бе, Гарабед, хората казват, че в България едно време имало портокали. Какво нещо е това портокал? | ||
− | — Портокал, Хампарцум, е нещо такова... нещо като дюля, ама съвсем не прилича | + | — Портокал, Хампарцум, е нещо такова... нещо като дюля, ама съвсем не прилича!“ |
Илел се посмя пресилено, предложи на госта си портокал и рече: | Илел се посмя пресилено, предложи на госта си портокал и рече: | ||
— Ти, бай Никой, както преди, си живееш с перманентно добро настроение. Затова ти върви в живота. В централата са доволни от теб! Говорих с Лондон, осведомиха ме за успехите ти... | — Ти, бай Никой, както преди, си живееш с перманентно добро настроение. Затова ти върви в живота. В централата са доволни от теб! Говорих с Лондон, осведомиха ме за успехите ти... | ||
— А бе стараем се как да е. Няма да излъжем доверието на старите приятели, я! Търговци хора сме! | — А бе стараем се как да е. Няма да излъжем доверието на старите приятели, я! Търговци хора сме! | ||
− | — Разбира се, така е! Ти винаги си бил търговска душа | + | — Разбира се, така е! Ти винаги си бил търговска душа. Почтеността и верността към приятелите е втора природа на истинския търговец!... Какво ще пиеш? — наведе се Илел при белия зъболекарски шкаф, в който беше наредил донесените от Турция армагани за тукашните хора. |
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 13:53, 29 септември 2015
Страницата е проверена