Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/346“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | — Да, разбира се, разбира се! Говори им, че в новата обстановка трябват нови хора. Аз съм вече стар, за да мога да се пригодя към новите условия, а заедно с това умът ми, заслабнал за възприятията от настоящето, е нещо като опасен регистър на събитията от миналото... Изобщо, | + | — Да, разбира се, разбира се! Говори им, че в новата обстановка трябват нови хора. Аз съм вече стар, за да мога да се пригодя към новите условия, а заедно с това умът ми, заслабнал за възприятията от настоящето, е нещо като опасен регистър на събитията от миналото... Изобщо, действувай, както намериш за добре, говори, каквото смяташ, че е нужно, стига това да не навреди само на едно — на изтеглянето ми от тукашния ад!... |
— Разчитай на мен! | — Разчитай на мен! | ||
| − | В по-нататъшния разговор Илел попита : | + | В по-нататъшния разговор Илел попита: |
— Какво ново тук? Как са хората? | — Какво ново тук? Как са хората? | ||
| − | — Ново няма | + | — Ново няма нищо, но старо — да. Ти ни остави едно опасно наследство: Апостол Йолов! |
— Как, той още ли е тук? — изненада се Илел. | — Как, той още ли е тук? — изненада се Илел. | ||
— Тук е. Не се реших да го пусна в Русе, докато не се изясни поведението на Бойдев... и, да си призная, докато не бъде уредено моето заминаване — колкото и егоистично да изглежда това. В Русе той ще продължи да пие и отново ще почне да говори на своите „масаджии“ — сега вече за приключението си в София! Теб той нарича „международен мошеник“, на чиято шпионска въдица не се е хванал! | — Тук е. Не се реших да го пусна в Русе, докато не се изясни поведението на Бойдев... и, да си призная, докато не бъде уредено моето заминаване — колкото и егоистично да изглежда това. В Русе той ще продължи да пие и отново ще почне да говори на своите „масаджии“ — сега вече за приключението си в София! Теб той нарича „международен мошеник“, на чиято шпионска въдица не се е хванал! | ||
— Идиот! | — Идиот! | ||
| − | — Да, но ако този идиот раздрънка това в Русе, ще ни проиграе всички | + | — Да, но ако този идиот раздрънка това в Русе, ще ни проиграе всички! Затова го задържам тук, плащаме му хотела и храната при условие, че няма да се запива никъде навън, може да пие само у Круна. Той тук си живее добре — превърнал е къщата на Круна в своя мошия — ходи там, когато си иска, пие и прави, каквото си иска, приказва, каквото му дойде на ум. Жената си има любовник — някакъв директор в министерство или въобще големец, — не може вече да се среща с него, защото не знае кога ще й се изтърси в къщи Йолов, нито кога ще реши да си иде. Лидия толкова не може да го търпи, че се гнуси само от миризмата на алкохола, която издава. Племенницата на Круна не разбира какво прави в къщата им този човек, постоянно разпитва защо го търпят и натяква. Изобщо, не знаем какво да правим с него. Ти как мислиш? |
| − | Настроението на Илел видимо се развали. Той нервно | + | Настроението на Илел видимо се развали. Той нервно каза: |
| − | — Най-добре е утре заран да пътува с мен до Русе. Ще уредя нещо с жена му, тя е моя стара приятелка — унгарска. .. Изобщо, аз ще се заема с него. | + | — Най-добре е утре заран да пътува с мен до Русе. Ще уредя нещо с жена му, тя е моя стара приятелка — унгарска... Изобщо, аз ще се заема с него. |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 13:51, 29 септември 2015
Страницата е проверена
