Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/338“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 3: Ред 3:
 
— Справедливо ли е това, кажи?
 
— Справедливо ли е това, кажи?
 
— Справедливо е!
 
— Справедливо е!
— В себе си ти знаеш, че аз нищо не съм направила против партията, за да ме преследват така. Не се ли срещнахме за първи път с теб на бригада? Не се ли възхищаваше ти тогава от трудолюбието ми и от моето въодушевление от новия живот? Защо тогава не бях дъщеря на осъден от народния съд, а сега, за университета? Какво съм виновна аз за грешките на моя баща? Защо през целия ми живот над мен трябва да тегне сянката на неговото бесило? Защо? Ако е грешил — наказали са го. Защо трябва и мен да тъпчат в калта, да им бъда благодарни, ако ме оставят поне да дишам? Това ли им са на комунистите свободата и новият ред? Нали уж са дали жертви зарад нови човешки отношения? Каква е разликата между мен и теб, освен че твоите родители са убити, когато са воювали с оръжие срещу моите родители, които не са били съгласни с комунизма?
+
— В себе си ти знаеш, че аз нищо не съм направила против партията, за да ме преследват така. Не се ли срещнахме за първи път с теб на бригада? Не се ли възхищаваше ти тогава от трудолюбието ми и от моето въодушевление от новия живот? Защо тогава не бях дъщеря на осъден от народния съд, а сега, за университета? Какво съм виновна аз за грешките на моя баща? Защо през целия ми живот над мен трябва да тегне сянката на неговото бесило? Защо? Ако е грешил — наказали са го. Защо трябва и мен да тъпчат в калта, да им бъда благодарна, ако ме оставят поне да дишам? Това ли им са на комунистите свободата и новият ред? Нали уж са дали жертви зарад нови човешки отношения? Каква е разликата между мен и теб, освен че твоите родители са убити, когато са воювали с оръжие срещу моите родители, които не са били съгласни с комунизма?
— Престани с тези реакционни глупости! — изкрещя Нино и му идеше да я удари, за да млъкне. — Колко пъти досега съм ти обяснявал, че партията никога не е скривала целите на борбата си: да накаже главатарите на буржоазията, които унищожаваха физически ръководителите на ра-ботничеството. И да премахне условията за съществуване на господарската класа, за да създаде ново, безкласово общество... Говорил ли съм ти го сто пъти това? Ти нищо не си разбрала и възприела от думите ми, а се правеше, че си съгласна!... Сега ми е още по-ясно, че си оставаш една реакционно настроена глупачка, която никога няма да заживее моя живот. Ти ще си останеш завинаги чужда и враждебна и на мен, и на цялата наша общественост. Да живея с теб, значи да остана мъж на една буржоазна кокотка и да бъда изменник иа класата си, на партията и на себе си!..:
+
— Престани с тези реакционни глупости! — изкрещя Нино и му идеше да я удари, за да млъкне. — Колко пъти досега съм ти обяснявал, че партията никога не е скривала целите на борбата си: да накаже главатарите на буржоазията, които унищожаваха физически ръководителите на работничеството. И да премахне условията за съществуване на господарската класа, за да създаде ново, безкласово общество... Говорил ли съм ти го сто пъти това? Ти нищо не си разбрала и възприела от думите ми, а се правеше, че си съгласна!... Сега ми е още по-ясно, че си оставаш една реакционно настроена глупачка, която никога няма да заживее моя живот. Ти ще си останеш завинаги чужда и враждебна и на мен, и на цялата наша общественост. Да живея с теб, значи да остана мъж на една буржоазна кокотка и да бъда изменник на класата си, на партията и на себе си!...
 
Нели знаеше, че от момента, когато Нино заговори за „реакционните й глупости“ — от този момент настъпваше помежду им вражда и непримиримост. Толкова пъти го беше изпитвала това! Защо пак доведе работите дотам?
 
Нели знаеше, че от момента, когато Нино заговори за „реакционните й глупости“ — от този момент настъпваше помежду им вражда и непримиримост. Толкова пъти го беше изпитвала това! Защо пак доведе работите дотам?
 
Тя оброни с отчаяние глава на масата. И отчаянието й беше искрено, защото осъзна, че сбърка, непоправимо сбърка! Нали идваше тук, заречена да не влиза в спорове с него, защото знаеше, че винаги споровете ги отчуждаваха един
 
Тя оброни с отчаяние глава на масата. И отчаянието й беше искрено, защото осъзна, че сбърка, непоправимо сбърка! Нали идваше тук, заречена да не влиза в спорове с него, защото знаеше, че винаги споровете ги отчуждаваха един
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 13:06, 29 септември 2015

Страницата е проверена