Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/335“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
— Аз и сега не желая да разговарям с теб. Освен ако трябва нещо да извърша по делото — подпис или да платя... | — Аз и сега не желая да разговарям с теб. Освен ако трябва нещо да извърша по делото — подпис или да платя... | ||
— Като излезем пред съда, трябва да обясним защо се развеждаме. Адвокатът иска да се подготви... | — Като излезем пред съда, трябва да обясним защо се развеждаме. Адвокатът иска да се подготви... | ||
| − | — Арго ти е казал какви причини да изтъкнеш. Изоставил съм те от дълго време и не се интересувам от теб, не те издържам. .. това е. Аз ще призная и ще поема върху себе си вината. Това да говори и адвокатът. | + | — Арго ти е казал какви причини да изтъкнеш. Изоставил съм те от дълго време и не се интересувам от теб, не те издържам... това е. Аз ще призная и ще поема върху себе си вината. Това да говори и адвокатът. |
| − | Едва сега Нино я изгледа, за да долови съгласна ли е. Тя, облечена хубаво, чиста, сияйна, той, с омаслена ватенка, | + | Едва сега Нино я изгледа, за да долови съгласна ли е. Тя, облечена хубаво, чиста, сияйна, той, с омаслена ватенка, небръснат, нечист, я гледаше с обида, враждебен и строг, но не равнодушен. Искаше му се не с думи, а с държане да я предупреди: „Не започвай да кокетираш с твоите изповеди и мнима искреност — познати са ми!“ Искаше да предотврати това, което очакваше — нейните многобройни начини да го омекоти и завладее. Искаше да не й позволи да говори, защото тя винаги се смяташе права и на всичко му възразяваше... И заедно с това скрита вътрешна приятност — от нейното присъствие, от говора й, от това, че тя се измъчва, а той е победител над нея — не му позволяваше да я изпъди, както беше уж, твърдо решил, докато я чакаше. И понеже пропусна първия момент да отхвърли и нея, и разправиите, стана това, което му беше отдавна познато и нетърпимо: отприщи се мътният поток на многото приказки: |
— Защо ме посрещаш тъй лошо, Нино? Искаш да ме изпъдиш ли? | — Защо ме посрещаш тъй лошо, Нино? Искаш да ме изпъдиш ли? | ||
— Посрещам те горе-долу тъй, както ме посрещна ти след авантюрата с Бойдев. | — Посрещам те горе-долу тъй, както ме посрещна ти след авантюрата с Бойдев. | ||
| − | — Бойдев!... — изрече драматично тя, тръшна се на пейката, облакъти ръце на масата и подпря главата си, за да изрази отчаяние. — Толкова ли ме смяташ жена без чест и вкус, за да тръгна с това убого човече?... Когато идвахме насам с чичо Арго, той ми каза, че ме води в пещера на | + | — Бойдев!... — изрече драматично тя, тръшна се на пейката, облакъти ръце на масата и подпря главата си, за да изрази отчаяние. — Толкова ли ме смяташ жена без чест и вкус, за да тръгна с това убого човече?... Когато идвахме насам с чичо Арго, той ми каза, че ме води в пещера на троглодити. Представих си Бойдев с козина — пещерен човек и телесно, и душевно! |
— А, разочарова ли се вече от него? | — А, разочарова ли се вече от него? | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 12:54, 29 септември 2015
Страницата е проверена
