Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/323“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | семейства, настанени всяко в по една стая от първия етаж | + | семейства, настанени всяко в по една стая от първия етаж. От горния етаж също трополеха, викаха, блъскаха се деца, чуваха се крясъци на майки, които им се карат. |
| − | Този непрекъснат шум от ранна сутрин до късна нощ най-много измъчваше Ранков и Лидия съчувствено го | + | Този непрекъснат шум от ранна сутрин до късна нощ най-много измъчваше Ранков и Лидия съчувствено го окайваше. Безредието и хазяйниченето на общо деветте семейства в цялата къща разстрои душевно и жена му, за да я доведе до самоубийство. |
Лидия завари Ранков, че се миеше в кухнята, и влезе в стаята му да го почака. | Лидия завари Ранков, че се миеше в кухнята, и влезе в стаята му да го почака. | ||
| − | "Но и тая негова жена! — мислеше си Лидия, като | + | "Но и тая негова жена! — мислеше си Лидия, като обглеждаше стаята. — Как не е съумяла да нареди прилично поне единствената стая, която са им оставили. Вехтошарски дюкян! Старата Ранковица като че не е искала да се раздели с нищо от бившата си покъщнина. Или от ненавист към хората, че са й развалили благополучието, не е искала да им остави нищо по стаите..." |
Ранков очевидно живееше в тази стая ден за ден. Леглото му беше нескопосно постлано. По масата имаше остатъци от закуска, зачетени и изоставени книги, нечисти вестници. Прахът отдавна не бе забърсван, прозорците останали от зимата немити, по ъглите на високия гипсов таван чернееха паяжини. | Ранков очевидно живееше в тази стая ден за ден. Леглото му беше нескопосно постлано. По масата имаше остатъци от закуска, зачетени и изоставени книги, нечисти вестници. Прахът отдавна не бе забърсван, прозорците останали от зимата немити, по ъглите на високия гипсов таван чернееха паяжини. | ||
| − | Ранков влезе, като продължаваше да бърше лицето си с кърпата, и побърза да се вмъкне зад паравана в единия ъгъл на стаята, за да се облече. Докато го изчакваше, за да му съобщи за бягството на Нели (трябваше да си говорят тихо, за да не чуят съседите), тя въздъхна : | + | Ранков влезе, като продължаваше да бърше лицето си с кърпата, и побърза да се вмъкне зад паравана в единия ъгъл на стаята, за да се облече. Докато го изчакваше, за да му съобщи за бягството на Нели (трябваше да си говорят тихо, за да не чуят съседите), тя въздъхна: |
— Ох, Герасим, голубчик, като си помисля какво беше по-рано тук... | — Ох, Герасим, голубчик, като си помисля какво беше по-рано тук... | ||
| − | Ранков нервно я прекъсна : | + | Ранков нервно я прекъсна: |
| − | — Остави сантименталностите за хубавото минало, Лидия! Вбесявам се, когато ми заприказва някой за "едно време | + | — Остави сантименталностите за хубавото минало, Лидия! Вбесявам се, когато ми заприказва някой за "едно време". Умните хора се занимават само с настоящето и бъдещето. Остави на старите жени да въздишат по спомените си! — И като излезе облечен иззад паравана, попита: — Какво стана с Бойдев и Нели? |
— Нищо. Глупости! Тази Круна е една гъска, просто душевно ограничен човек, с досадно обикновен ум и без никакво въображение... Съвсем е неподходяща за работата, с която сме я натоварили... | — Нищо. Глупости! Тази Круна е една гъска, просто душевно ограничен човек, с досадно обикновен ум и без никакво въображение... Съвсем е неподходяща за работата, с която сме я натоварили... | ||
— Какво значи това? | — Какво значи това? | ||
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 12:19, 29 септември 2015
Страницата е проверена
