Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/313“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | реши, че трябва да му каже открито всичко, за да й помогне | + | реши, че трябва да му каже открито всичко, за да й помогне. |
| − | — Родителите на моя мъж са загинали като партизани | + | — Родителите на моя мъж са загинали като партизани. В Комсомола обвиниха мъжа ми, че е излъгал партията, като ме е вмъкнал в университета със своето име. Затова го изключиха от Комсомола. Най-непримирим беше вуйчо му, който е големец комунист във Варна и Нино е живял при него след смъртта на родителите си. Нино ме защищаваше, че съм била малка, когато баща ми е вършил „престъпленията“ си. Казваше им, че съм отличничка в университета и приобщена към новото време. Извикаха го на другарски съд и той им заяви, че няма да ме напусне, защото ме обича. Тогава те му отнеха стипендията. Това го направи много нервен. Чувствуваше се унижен, че моите родители трябва да ни издържат... Майка ми се омъжи повторно за един инженер от Сливен, сега е на работа във Варна. Но Нино ми заяви, че не иска да има нищо общо с моите родители, защото били „реакционери и врагове“. Напусна университета и го взеха войник. В казармата го съдиха... Не зная точно за какво, казват, че за дезертьорство. Не ми пишеше, не приемаше нито колети, нито пари. И сега, щом излезе, не ми се обади... |
| − | Бойдев изпъшка от притеснение. Стана от леглото, захвърли нервно пижамата | + | Бойдев изпъшка от притеснение. Стана от леглото, захвърли нервно пижамата си и започна да се облича. Не поглеждаше Нели. Мрачно мълчеше. |
Тя, изненадана и неразбираща, гледаше зачервеното му теме, набръчканото чело, злите бръчки около очите, нервните тикове на устните, важно извърнатата глава — гледаше всичко изпитателно и се питаше с какво сгреши, непоправимо ли е сгрешила, какво да направи, за да си възвърне доброто му предишно разположение. | Тя, изненадана и неразбираща, гледаше зачервеното му теме, набръчканото чело, злите бръчки около очите, нервните тикове на устните, важно извърнатата глава — гледаше всичко изпитателно и се питаше с какво сгреши, непоправимо ли е сгрешила, какво да направи, за да си възвърне доброто му предишно разположение. | ||
Щом се облече, Бойдев отвори вратата на спалнята, мина в хола и оттам изрече рязко: | Щом се облече, Бойдев отвори вратата на спалнята, мина в хола и оттам изрече рязко: | ||
— Моля, станете бързо и се облечете. Чакам един колега. Не бих искал да се заварите тук. | — Моля, станете бързо и се облечете. Чакам един колега. Не бих искал да се заварите тук. | ||
| − | Нели се приготви. Когато тръгна през хола, зърна го в кабинета, седнал на бюрото и зачетен в книга. Той не | + | Нели се приготви. Когато тръгна през хола, зърна го в кабинета, седнал на бюрото и зачетен в книга. Той не вдигна глава. Едва когато тя отиде в антрето, Бойдев се появи при кея, за да й отключи вратата. |
— И моля да не идвате повече тук и да не ме дирите. Ако трябва, аз ще намеря начин да ви съобщя... | — И моля да не идвате повече тук и да не ме дирите. Ако трябва, аз ще намеря начин да ви съобщя... | ||
| − | — Защо така се отнасяте с мен? Оскърбих ли | + | — Защо така се отнасяте с мен? Оскърбих ли ви с нещо? Искахте да бъда откровена с вас... |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:22, 29 септември 2015
Страницата е проверена
