Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/309“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | размазаното около устните си червило, тя видя писмото на Лидия и посрещна с него последвалия я Бойдев : | + | размазаното около устните си червило, тя видя писмото на Лидия и посрещна с него последвалия я Бойдев: |
— Да не забравя... Леля Лидия ми даде това писмо за вас... | — Да не забравя... Леля Лидия ми даде това писмо за вас... | ||
Той я загледа враждебно и устните му се свиха гневно от нервния тик. Нели се уплаши — видя й се изведнъж друг, чужд човек. | Той я загледа враждебно и устните му се свиха гневно от нервния тик. Нели се уплаши — видя й се изведнъж друг, чужд човек. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— Да? — прекъсна я нервно Бойдев и продължаваше да я гледа изпитателно с бледите си, зли очи. — Честна дума? | — Да? — прекъсна я нервно Бойдев и продължаваше да я гледа изпитателно с бледите си, зли очи. — Честна дума? | ||
— Честна дума. | — Честна дума. | ||
| − | Той разкъса плика с разтреперани пръсти. В него имаше сгънат надве лист с печатно изписани в средата букви: Да? (доказателство) — или Не? (помисли добре!) | + | Той разкъса плика с разтреперани пръсти. В него имаше сгънат надве лист с печатно изписани в средата букви: |
| − | Бойдев врътна важно глава настрани и посочи една от вратите по отсрещната страна на хола : | + | C> |
| − | — Влезте там и ме почакайте. Трябва да дам отговор | + | Да? (доказателство) — или |
| − | Нели, изненадана и | + | Не? (помисли добре!) |
| − | + | C$ | |
| − | Бойдев взе от мастилницата на бюрото си дълъг | + | Бойдев врътна важно глава настрани и посочи една от вратите по отсрещната страна на хола: |
| + | — Влезте там и ме почакайте. Трябва да дам отговор. | ||
| + | Нели, изненадана и огорчена от неочаквания обрат в държането му, мина плахо през хола, поколеба се — искаше й се да заплаче и да избяга, — но той й отвори вратата и я побутна да влезе. Затвори я там. | ||
| + | Бойдев взе от мастилницата на бюрото си дълъг червеносин молив и рязко зачеркна „не“ в бележката на Лидия. После извади връзка ключове и отвори средното чекмедже на бюрото си. Взе оттам голям бял плик и няколко листа, изписани на пишеща машина, скачени с топлийка. Мина в кухнята. Там извади от едно шкафче, определено за домашна аптечка, памук и кутия с талк, после нахлузи на ръцете си стари кожени ръкавици, с който някога жена му чистеше праха, и започна да маже с талк листовете от двете им страни. След това ги постави в плика заедно с бележката на Лидия (намаза с талк и нея), залепи плика с памуче, натопено във вода, прокара талковия памук и от двете страни на плика. Махна ръкавиците, изми ръцете си, избърса ги хубаво, натопи в талка двата си пръста, с които пое за едното крайче плика, и отиде в спалнята. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 10:47, 29 септември 2015
Страницата е проверена
