Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/615“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>съветвам</i> <i>бъдащите любители на българските нови движения, когато събират сведения, да предпочитат простите и безкни-жовни хора, които са най-верните и добросъвестни източници.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 9. | <i>съветвам</i> <i>бъдащите любители на българските нови движения, когато събират сведения, да предпочитат простите и безкни-жовни хора, които са най-верните и добросъвестни източници.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 9. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗКОЗИ`РКА <i>ж. Рядко.</i> Фуражка без козирка; моряшка барета. <i>Вятърът развеял панделката на безкозирката му, самият той, засмян, хубав — по-голям моряк от баща си!</i> С. Северняк, ОНК, 58. <i>Лискин сне безкозирката, поправи косата си.</i> Д. Доб-ревски, БКН, 138. | БЕЗКОЗИ`РКА <i>ж. Рядко.</i> Фуражка без козирка; моряшка барета. <i>Вятърът развеял панделката на безкозирката му, самият той, засмян, хубав — по-голям моряк от баща си!</i> С. Северняк, ОНК, 58. <i>Лискин сне безкозирката, поправи косата си.</i> Д. Доб-ревски, БКН, 138. | ||
— Рус. безкозьфка. | — Рус. безкозьфка. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗКОМПРЕСОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> За уред, машина и под. — който действа без компресор. <i>Безкомпресорни двигатели. Безкомпресорен дизелмотор.</i> | БЕЗКОМПРЕСОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> За уред, машина и под. — който действа без компресор. <i>Безкомпресорни двигатели. Безкомпресорен дизелмотор.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗКОМПРОМИСЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> 1. Който не прави компромиси. <i>Тя беше бойка, темпераментна и безкомпромисна в борбата с мракобесието.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 97. | БЕЗКОМПРОМИСЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> 1. Който не прави компромиси. <i>Тя беше бойка, темпераментна и безкомпромисна в борбата с мракобесието.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 97. | ||
2. При който няма компромиси, който става без компромиси. <i>Безкомпромисна борба. Безкомпромисно решение. Безкомпромисна критика.</i> | 2. При който няма компромиси, който става без компромиси. <i>Безкомпромисна борба. Безкомпромисно решение. Безкомпромисна критика.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗКОМПРОМИСНО. <i>Нареч. от</i> безкомпромисен. <i>Пред хората и пред новите властници се държеше като мъченик, невинно пострадал от съборената власт, и като герой, който търпеливо и безкомпромисно е издържал всички изпитания.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 250. <i>Постъпва безкомпромисно.</i> | БЕЗКОМПРОМИСНО. <i>Нареч. от</i> безкомпромисен. <i>Пред хората и пред новите властници се държеше като мъченик, невинно пострадал от съборената власт, и като герой, който търпеливо и безкомпромисно е издържал всички изпитания.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 250. <i>Постъпва безкомпромисно.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗКОМПРОМИСНОСТ, -тта, <i>мн,</i> няма, <i>ж.</i> Липса, отсъствие на компромис. <i>Без-компромисността както с врагове, така и с приятели е негова характерна черта. Р.</i> Ликова, ВК, 9. | БЕЗКОМПРОМИСНОСТ, -тта, <i>мн,</i> няма, <i>ж.</i> Липса, отсъствие на компромис. <i>Без-компромисността както с врагове, така и с приятели е негова характерна черта. Р.</i> Ликова, ВК, 9. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗКОНЕЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж</i>. 1. Който е много дълъг или много просторен и не може да се обхване с поглед; безкраен, безпределен, безграничен, нескончаем. <i>Бели, безконечни пътища, които се точат в една безлюдна равна земя. А.</i> Каралийчев, ПГ, 170. <i>Какви гори високи, столетни и безконечни покриват плещите и билата на бърдата, що заобикалят Богдан!</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 96. <i>От зори / прииждат облаци, редица безконечна.</i> Д. Габе, ЗП, 81. В <i>средната част на северна Америка са простират безконечни ливаде или пасбища, и по тях са разхождат цели стада биволе, елене, антилопи и други животни.</i> Знан., 1875, бр. 15, 229. 2. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безкраен, нескончаем. <i>И в това царство кръваво, грешно, / царство на подлост, разврат и сълзи, / царство на скърби — зло безконечно, / кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священи конец,.. / ще викнем ние: „Хляб или свинец!“</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 27. <i>Човешкия живот / ще бъде един безконечен възход / — Нагоре! Нагоре!</i> Гео Милев, С, 47. | БЕЗКОНЕЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж</i>. 1. Който е много дълъг или много просторен и не може да се обхване с поглед; безкраен, безпределен, безграничен, нескончаем. <i>Бели, безконечни пътища, които се точат в една безлюдна равна земя. А.</i> Каралийчев, ПГ, 170. <i>Какви гори високи, столетни и безконечни покриват плещите и билата на бърдата, що заобикалят Богдан!</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 96. <i>От зори / прииждат облаци, редица безконечна.</i> Д. Габе, ЗП, 81. В <i>средната част на северна Америка са простират безконечни ливаде или пасбища, и по тях са разхождат цели стада биволе, елене, антилопи и други животни.</i> Знан., 1875, бр. 15, 229. 2. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безкраен, нескончаем. <i>И в това царство кръваво, грешно, / царство на подлост, разврат и сълзи, / царство на скърби — зло безконечно, / кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священи конец,.. / ще викнем ние: „Хляб или свинец!“</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 27. <i>Човешкия живот / ще бъде един безконечен възход / — Нагоре! Нагоре!</i> Гео Милев, С, 47. | ||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
О Безконечен винт. <i>Мех.</i> Винт с резки, които се захващат със зъбчато колело за предаване движението при въртене. Безконечно въже. <i>Спец.</i> Приспособление за механизирано изтегляне на тежести. — От цел. | О Безконечен винт. <i>Мех.</i> Винт с резки, които се захващат със зъбчато колело за предаване движението при въртене. Безконечно въже. <i>Спец.</i> Приспособление за механизирано изтегляне на тежести. — От цел. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗКОНЕЧНО <i>нареч. Книж.</i> 1. Извънредно продължително, много дълго; безкрайно, нескончаемо. <i>Започнах да говоря за изкуството. Тема, върху която наистина може да се говори безконечно.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 190. <i>Гълъби и пауни се разхождат из тая градина, славеите пеят от зори до зори, .. . всичките сладкогласни и разношаре-ни птици се надпяват и пеят и денем и нощем, и зиме и лете — пеят вечно, вечно и безконечно!</i> Ц. Гинчев, ГК, 170. 2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, много изключително, безкрайно. <i>Нощта беше ми се видяла безконечно дълга.</i> К. Величков, ПССъч. I, 19. <i>И представям си, че аз съм безконечно щастлив и живота ми идеално хубав.</i> Т. Влайков, Д, 1890, ки. 11, 494. <i>Нещо безконечно скръбно и сладостно светна в погледа и`.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 118. | БЕЗКОНЕЧНО <i>нареч. Книж.</i> 1. Извънредно продължително, много дълго; безкрайно, нескончаемо. <i>Започнах да говоря за изкуството. Тема, върху която наистина може да се говори безконечно.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 190. <i>Гълъби и пауни се разхождат из тая градина, славеите пеят от зори до зори, .. . всичките сладкогласни и разношаре-ни птици се надпяват и пеят и денем и нощем, и зиме и лете — пеят вечно, вечно и безконечно!</i> Ц. Гинчев, ГК, 170. 2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, много изключително, безкрайно. <i>Нощта беше ми се видяла безконечно дълга.</i> К. Величков, ПССъч. I, 19. <i>И представям си, че аз съм безконечно щастлив и живота ми идеално хубав.</i> Т. Влайков, Д, 1890, ки. 11, 494. <i>Нещо безконечно скръбно и сладостно светна в погледа и`.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 118. | ||
| − | + | ---- | |
БЕЗКОНЕЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> безконечен; безкрайност. <i>На един малък завой, към изток, където се откри необятната безконечност на равнината, високо в небесните пространства той видя вълшебната картина на познато село.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 128. <i>Просторът и бледите звезди събуждаха в душата и`</i> [на Варвара] <i>чувство за безко-</i> | БЕЗКОНЕЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> безконечен; безкрайност. <i>На един малък завой, към изток, където се откри необятната безконечност на равнината, високо в небесните пространства той видя вълшебната картина на познато село.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 128. <i>Просторът и бледите звезди събуждаха в душата и`</i> [на Варвара] <i>чувство за безко-</i> | ||
безконечност | безконечност | ||
Версия от 21:12, 27 ноември 2012
съветвам бъдащите любители на българските нови движения, когато събират сведения, да предпочитат простите и безкни-жовни хора, които са най-верните и добросъвестни източници. 3. Стоянов, ЗБВ I, 9.
БЕЗКОЗИ`РКА ж. Рядко. Фуражка без козирка; моряшка барета. Вятърът развеял панделката на безкозирката му, самият той, засмян, хубав — по-голям моряк от баща си! С. Северняк, ОНК, 58. Лискин сне безкозирката, поправи косата си. Д. Доб-ревски, БКН, 138.
— Рус. безкозьфка.
БЕЗКОМПРЕСОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. За уред, машина и под. — който действа без компресор. Безкомпресорни двигатели. Безкомпресорен дизелмотор.
БЕЗКОМПРОМИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който не прави компромиси. Тя беше бойка, темпераментна и безкомпромисна в борбата с мракобесието. Ив. Димов, АИДЖ, 97.
2. При който няма компромиси, който става без компромиси. Безкомпромисна борба. Безкомпромисно решение. Безкомпромисна критика.
БЕЗКОМПРОМИСНО. Нареч. от безкомпромисен. Пред хората и пред новите властници се държеше като мъченик, невинно пострадал от съборената власт, и като герой, който търпеливо и безкомпромисно е издържал всички изпитания. Г. Караславов, ОХ IV, 250. Постъпва безкомпромисно.
БЕЗКОМПРОМИСНОСТ, -тта, мн, няма, ж. Липса, отсъствие на компромис. Без-компромисността както с врагове, така и с приятели е негова характерна черта. Р. Ликова, ВК, 9.
БЕЗКОНЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е много дълъг или много просторен и не може да се обхване с поглед; безкраен, безпределен, безграничен, нескончаем. Бели, безконечни пътища, които се точат в една безлюдна равна земя. А. Каралийчев, ПГ, 170. Какви гори високи, столетни и безконечни покриват плещите и билата на бърдата, що заобикалят Богдан! Ив. Вазов, Съч. XVII, 96. От зори / прииждат облаци, редица безконечна. Д. Габе, ЗП, 81. В средната част на северна Америка са простират безконечни ливаде или пасбища, и по тях са разхождат цели стада биволе, елене, антилопи и други животни. Знан., 1875, бр. 15, 229. 2. Който трае, продължава много време, извънредно продължителен; безкраен, нескончаем. И в това царство кръваво, грешно, / царство на подлост, разврат и сълзи, / царство на скърби — зло безконечно, / кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священи конец,.. / ще викнем ние: „Хляб или свинец!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 27. Човешкия живот / ще бъде един безконечен възход / — Нагоре! Нагоре! Гео Милев, С, 47.
безкози`рка
3. Който се повтаря, става много пъти; безброен, безкраен, нескончаем. Къде обяд слез-нахме в самия дол, па възлезохме чрез безконечни криволи на висока обширна поляна. Ив. Вазов, Съч. XVII 88. Митруш рушеше всичко, което фелдфебелите години подред внушаваха с помощта на юмруците и на безконечните наказания. Д. Добревски, БКН, 65. Най-сетне край на непрекъснатото лутане, край на безконечните експедиции и служба на ненаситни минни компании. П. Бобев, К, 9.
4 Остар. Който няма край, който съществува или продължава винаги; безкраен. П. Как ще наречем онова, което няма конец? О. Безконечно. Т. Икономов, ЧПГ, 147. Тогава священиците с свещи в ръцете, .., в името на цялата черкова умоляват Христа да упокои с святиите душата на рабът си там, гдето няма нито болести, нито грижи (печали), нито воздихание, но гдето е безконечен живот. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 170. Тя [земята] прави един круг безконечен около слънцето. Е. Васкидович, ПП, 10.
О Безконечен винт. Мех. Винт с резки, които се захващат със зъбчато колело за предаване движението при въртене. Безконечно въже. Спец. Приспособление за механизирано изтегляне на тежести. — От цел.
БЕЗКОНЕЧНО нареч. Книж. 1. Извънредно продължително, много дълго; безкрайно, нескончаемо. Започнах да говоря за изкуството. Тема, върху която наистина може да се говори безконечно. Б. Шивачев, ПЮА, 190. Гълъби и пауни се разхождат из тая градина, славеите пеят от зори до зори, .. . всичките сладкогласни и разношаре-ни птици се надпяват и пеят и денем и нощем, и зиме и лете — пеят вечно, вечно и безконечно! Ц. Гинчев, ГК, 170. 2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, много изключително, безкрайно. Нощта беше ми се видяла безконечно дълга. К. Величков, ПССъч. I, 19. И представям си, че аз съм безконечно щастлив и живота ми идеално хубав. Т. Влайков, Д, 1890, ки. 11, 494. Нещо безконечно скръбно и сладостно светна в погледа и`. Ив. Вазов, Съч. VIII, 118.
БЕЗКОНЕЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безконечен; безкрайност. На един малък завой, към изток, където се откри необятната безконечност на равнината, високо в небесните пространства той видя вълшебната картина на познато село. Ив. Карановски, Разк. I, 128. Просторът и бледите звезди събуждаха в душата и` [на Варвара] чувство за безко-
безконечност
