Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/291“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | и естествени, а не успяваше. Дори понякога у сондьорите се получаваше обратното впечатление — че Льолчев покровителствува Нино, иска да го изтъква, дава му преднина, за да го направи сменен майстор. | |
| − | Ето и сега — за да приобщи Нино към колектива в тия напрегнати минути до изпълнението на геологотехническия наряд, Льолчев нареди : | + | Ето и сега — за да приобщи Нино към колектива в тия напрегнати минути до изпълнението на геологотехническия наряд, Льолчев нареди: |
— Деньо, иди ти при мотора. Нино да дойде тук. | — Деньо, иди ти при мотора. Нино да дойде тук. | ||
| − | Аргир Льолчев имаше практиката при всяка смяна да | + | Аргир Льолчев имаше практиката при всяка смяна да размества хората тъй, че всеки да може да усвои всички операции. Много рядко сам той работеше като сменен майстор — обикновено поверяваше своята работа последователно на всички от смяната си. |
| − | + | Сега той каза на Нино: | |
| − | Сега той каза на Нино | + | — Щом толкова четеш и знаеш, хайде, ела сменен майстор. Може да имаш късмета ти да откриеш нефта! |
| − | — Щом толкова четеш и знаеш, хайде, ела сменен | + | Льолчев изговори това весело, а сондьорите се умълчаха. Очевидно стана им неприятно от това предпочитание на сменния майстор към „новака“. Лазар Станев свали и отново наложи каскета върху белокосата си глава, както правеше винаги когато е ядосан. Кирил Цонев подигравателно се отдръпна, както се прави път на „шеф“. Само най-привързаният към Нино — добродушният моторист Деньо Колев — рече закачливо: |
| − | Льолчев изговори това весело, а сондьорите се умълчаха. Очевидно стана им неприятно от това предпочитание на сменния майстор към „новака“. Лазар Станев свали и отново наложи каскета върху белокосата си глава, както правеше винаги когато е ядосан. Кирил Цонев подигравателно се отдръпна, както се прави път на „шеф“. Само най- | ||
— Ей, Нино, на дупката си. Внимавай да не избухне, че ще те напарфюмира с масло да заприличаш на мен! | — Ей, Нино, на дупката си. Внимавай да не избухне, че ще те напарфюмира с масло да заприличаш на мен! | ||
Нино само леко му се усмихна и застана пред борапарата. | Нино само леко му се усмихна и застана пред борапарата. | ||
| − | Алеко Николов се беше промъкнал през железата на кулата над пълната с глинест разтвор забойна шахта — струваше му се, че ако се надвеси по-близо до дупката на забоя, ще надуши мирис на земен газ. Той кресна грубо на Нино . | + | Алеко Николов се беше промъкнал през железата на кулата над пълната с глинест разтвор забойна шахта — струваше му се, че ако се надвеси по-близо до дупката на забоя, ще надуши мирис на земен газ. Той кресна грубо на Нино. |
— Ей, инженере, не бързай! Трака, не чуваш ли? | — Ей, инженере, не бързай! Трака, не чуваш ли? | ||
— По-бавно спущай лоста, Нино — посъветва го Льолчев. — Какво, търпение ли нямаш? | — По-бавно спущай лоста, Нино — посъветва го Льолчев. — Какво, търпение ли нямаш? | ||
Нино продължаваше мълчаливо да работи. | Нино продължаваше мълчаливо да работи. | ||
| − | Дора Павлова отново отвори кутията на индикатора. Погледна и каза разочаровано : | + | Дора Павлова отново отвори кутията на индикатора. Погледна и каза разочаровано: |
— Свърши се! | — Свърши се! | ||
Алеко Николов се измъкна изпод железата на кулата, отупа ръцете си от полепналата по тях пръст. | Алеко Николов се измъкна изпод железата на кулата, отупа ръцете си от полепналата по тях пръст. | ||
| − | — Край!... — И кресна заповеднически на Нино : — | + | — Край!... — И кресна заповеднически на Нино: — Спирай!... |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:57, 29 септември 2015
Страницата е проверена
