Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/257“
(→Коригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
Свири, пее, работлив, сръчен... Както изглежда, и аз се излъгах в него. В тези два дни, откакто се знаем, аз, може да се каже, го обикнах! Помислих, че сме си намерили отличен механик за сондата, просто готов машинен инженер! | Свири, пее, работлив, сръчен... Както изглежда, и аз се излъгах в него. В тези два дни, откакто се знаем, аз, може да се каже, го обикнах! Помислих, че сме си намерили отличен механик за сондата, просто готов машинен инженер! | ||
— Да, много е способен. Само да не беше по характер такъв... | — Да, много е способен. Само да не беше по характер такъв... | ||
| − | Дора Павлова говореше очевидно неравнодушно. Очите | + | Дора Павлова говореше очевидно неравнодушно. Очите й навлажняха. Тя стисна силно клепки, за да изрони насъбраните сълзи. |
Илин каза с усмивка: | Илин каза с усмивка: | ||
— Вие се вълнувате за него! | — Вие се вълнувате за него! | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— Ох, не знам просто какво да направя. Ще отида във Варна да говоря с вуйчо му. Той е секретар в окръжния комитет на партията. | — Ох, не знам просто какво да направя. Ще отида във Варна да говоря с вуйчо му. Той е секретар в окръжния комитет на партията. | ||
— Какво, вуйчото да решава въпроса, който Дора Павлова не смее да разреши? Може, разбира се, и така. | — Какво, вуйчото да решава въпроса, който Дора Павлова не смее да разреши? Може, разбира се, и така. | ||
| − | Илин продължи да върви мълчаливо до нея. Погледна хубавия | + | Илин продължи да върви мълчаливо до нея. Погледна хубавия й, с меки линии профил на дете с пламналата от смущението буза. |
— Имам един въпрос, Дора Маноловна. Простете, може би малко повече си позволявам, но... мисля, че ние сме вече добри приятели, нали? Кажете: вие обичате Нино Русев... | — Имам един въпрос, Дора Маноловна. Простете, може би малко повече си позволявам, но... мисля, че ние сме вече добри приятели, нали? Кажете: вие обичате Нино Русев... | ||
Дера трепна от изненадата, извърна се и го изгледа слисано: | Дера трепна от изненадата, извърна се и го изгледа слисано: | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
— Не знам. Очаквам да ми кажете. | — Не знам. Очаквам да ми кажете. | ||
— Вече не го обичам. Мразя го! Ние не можем да бъдем другари... | — Вече не го обичам. Мразя го! Ние не можем да бъдем другари... | ||
| − | Разкрита и засрамена, тя изтича напред по каменистото пасище, осеяно с мащерка и нацъфтели бледолилаво тръни. Стигна до високия скалист бряг на морето и като не знаеше какво да направи, седна и наведе глава над коленете си. Искаше | + | Разкрита и засрамена, тя изтича напред по каменистото пасище, осеяно с мащерка и нацъфтели бледолилаво тръни. Стигна до високия скалист бряг на морето и като не знаеше какво да направи, седна и наведе глава над коленете си. Искаше й се да заплаче. |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:24, 29 септември 2015
Страницата е проверена
