Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/196“
(→Коригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— И какво мислиш да правим? | — И какво мислиш да правим? | ||
— Не започвай с досадни въпроси, моля те! Какво ще правим? И аз знам толкова, колкото и ти. Плъхове в капан! Остава ни само надеждата, че могат да ни изпуснат, когато ни вадят от капана. | — Не започвай с досадни въпроси, моля те! Какво ще правим? И аз знам толкова, колкото и ти. Плъхове в капан! Остава ни само надеждата, че могат да ни изпуснат, когато ни вадят от капана. | ||
| − | — Ах! — изправи се гневно Лидия. Искаше | + | — Ах! — изправи се гневно Лидия. Искаше й се да изкрещи. Вместо туй извади цигарите си. |
| − | — Не опушвай тук. Стаичката е малка и няма прозорец да се проветри. По-добре полегни до мен — премести се той към стената, за да | + | — Не опушвай тук. Стаичката е малка и няма прозорец да се проветри. По-добре полегни до мен — премести се той към стената, за да й направи място. — Ела да си поговорим за нещо друго, за да се успокоим... Уви, между многото недостатъци, на които ни обрича старостта, най-неприятният е, че престава да ни облъхва любовта — както е казал някой. |
— В това състояние и Адонис не би ме съблазнил! — прибра със съжаление цигарите си Лидия, изу обувките си и легна по гръб до Ранков. | — В това състояние и Адонис не би ме съблазнил! — прибра със съжаление цигарите си Лидия, изу обувките си и легна по гръб до Ранков. | ||
Помълчаха, вгледани втренчено в тавана. | Помълчаха, вгледани втренчено в тавана. | ||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
— Четох нейде такава мисъл: Старостта имала това преимущество, че давала на човека възможност да стои на разстояние от себе си — и в това се заключавала старческата мъдрост. Мисля, че аз вече съм придобил това жалко преимущество да се гледам от разстояние. И когато искам да си отговоря какво съм бил и какво съм в живота, отговарям: игла!... Между детските ми приказки имаше една за иглата, която винаги шиела най-хубавите дрехи, а сама оставала все гола. И аз — цял живот съм шил на господарите от картела хубави дрехи, а сам останах гол! | — Четох нейде такава мисъл: Старостта имала това преимущество, че давала на човека възможност да стои на разстояние от себе си — и в това се заключавала старческата мъдрост. Мисля, че аз вече съм придобил това жалко преимущество да се гледам от разстояние. И когато искам да си отговоря какво съм бил и какво съм в живота, отговарям: игла!... Между детските ми приказки имаше една за иглата, която винаги шиела най-хубавите дрехи, а сама оставала все гола. И аз — цял живот съм шил на господарите от картела хубави дрехи, а сам останах гол! | ||
— Аз пък си спомням една реплика от „Идиот“ на Достоевски: „Истината говорят само онези, които не са остроумни!“ | — Аз пък си спомням една реплика от „Идиот“ на Достоевски: „Истината говорят само онези, които не са остроумни!“ | ||
| − | Ранков извърна глава и изгледа изящния | + | Ранков извърна глава и изгледа изящния й профил. Усмихна се. |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 09:18, 29 септември 2015
Страницата е проверена
