Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/195“
(→Коригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
Как да отстрани от пътя си тоя самозабравящ се алкохолик, поне докато успее да се измъкне от България — после другите да правят с него каквото си щат! | Как да отстрани от пътя си тоя самозабравящ се алкохолик, поне докато успее да се измъкне от България — после другите да правят с него каквото си щат! | ||
Ранков искаше да види какъв човек е мъжът на Лидия — ще могат ли да го използват няколко дни да се занимава тук с Йолов. Или дори... Лидия представя този Арго като много влюбен в нея; бил някакъв авантюрист, скитал по света, занимавал се с кражби на диаманти, с лов на змии и леопарди... Дали ако му бъде изтъкната опасността за Лидия от приказките на Йолов, не би се съгласил да премахне тоя нищожен човек... Например да го придружи до Русе и по пътя във вагон-ресторанта да му бутне в чашата с коняк алонал за едно приспиване навеки?... | Ранков искаше да види какъв човек е мъжът на Лидия — ще могат ли да го използват няколко дни да се занимава тук с Йолов. Или дори... Лидия представя този Арго като много влюбен в нея; бил някакъв авантюрист, скитал по света, занимавал се с кражби на диаманти, с лов на змии и леопарди... Дали ако му бъде изтъкната опасността за Лидия от приказките на Йолов, не би се съгласил да премахне тоя нищожен човек... Например да го придружи до Русе и по пътя във вагон-ресторанта да му бутне в чашата с коняк алонал за едно приспиване навеки?... | ||
| − | Но Лидия дойде и съобщи, че мъжът | + | Но Лидия дойде и съобщи, че мъжът й си е заминал. Ранков изгуби желанието да мисли и говори за положението, в което бяха изпаднали. Той се бе излегнал неподвижен и със затворени очи върху леглото в килерчето-спалня на доктор Пенков. Нощната лампица с кафяв абажур хвърляше светлосенки по слабото му, скулесто лице. То приличаше на смъртна маска. |
Седнала до него на леглото, Лидия потрепера от този несвойствен за вечно деятелния Ранков почти мъртвешки изглед. Тя плахо попита: | Седнала до него на леглото, Лидия потрепера от този несвойствен за вечно деятелния Ранков почти мъртвешки изглед. Тя плахо попита: | ||
— Герасим, защо не говориш как да се обясни изчезването на Бойдев? Защо мълчиш. Отчаян ли си, що ли? | — Герасим, защо не говориш как да се обясни изчезването на Бойдев? Защо мълчиш. Отчаян ли си, що ли? | ||
Текуща версия към 09:18, 29 септември 2015
Страницата е проверена
