Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/193“
(→Коригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
Лидия затвори телефона и предпазливо огледа наоколо дали някой не я следи. Нае ново такси и тръгна за жилището на дъщеря си, за да вземе Арго. | Лидия затвори телефона и предпазливо огледа наоколо дали някой не я следи. Нае ново такси и тръгна за жилището на дъщеря си, за да вземе Арго. | ||
* | * | ||
| − | Лидия повика мъжа си в София, за да го представи на Илел. Защото, когато тя разказа кой е и какво работи мъжът | + | Лидия повика мъжа си в София, за да го представи на Илел. Защото, когато тя разказа кой е и какво работи мъжът й, Илел се въодушеви: |
— Такъв човек ни е много нужен! Той не само би могъл да ни дава най-автентични сведения за сондажните работи, но когато потрябва — и да върши саботажи! | — Такъв човек ни е много нужен! Той не само би могъл да ни дава най-автентични сведения за сондажните работи, но когато потрябва — и да върши саботажи! | ||
Грешката на Илел с Бойдев обърка плановете им. Лидия не можеше да разкрие на мъжа си нищо, докато не се изясни какво ще предприеме Бойдев. | Грешката на Илел с Бойдев обърка плановете им. Лидия не можеше да разкрие на мъжа си нищо, докато не се изясни какво ще предприеме Бойдев. | ||
Но какво да каже на Арго сега? Защо не е намерила време да се видят? При това на Великден!... | Но какво да каже на Арго сега? Защо не е намерила време да се видят? При това на Великден!... | ||
"Ще го излъжа, че всичко ще му обясня, когато отидем при Герасим Ранков. От Герасим ще разбера как да се държа с него — дали да му разкрия всичко, или да мълча.. | "Ще го излъжа, че всичко ще му обясня, когато отидем при Герасим Ранков. От Герасим ще разбера как да се държа с него — дали да му разкрия всичко, или да мълча.. | ||
| − | Тя избърза по стълбището към апартамента на дъщеря си. Отключи и влезе. Нямаше никого. На масата в кухничката беше оставена бележка с познатия | + | Тя избърза по стълбището към апартамента на дъщеря си. Отключи и влезе. Нямаше никого. На масата в кухничката беше оставена бележка с познатия й ситен почерк: |
C> | C> | ||
„Лидия, | „Лидия, | ||
Както изглежда, аз не съм ти много нужен. Заминавам си за Каварна. | Както изглежда, аз не съм ти много нужен. Заминавам си за Каварна. | ||
Целува те | Целува те | ||
| − | @ | + | @ Аргир.“ |
C$ | C$ | ||
Тя смачка бележката и седна уморено на миндерчето. Погледна бедната кухня с одимени стени. Масата, застлана с олющена по ъглите мушама, умивалника, отрупан с немити съдове... Представи си полупразния хол и спалнята без килим, с двете неудобни легла и тромав гардероб... Едно жилище, чиято домакиня се занимава с чертежи на машини | Тя смачка бележката и седна уморено на миндерчето. Погледна бедната кухня с одимени стени. Масата, застлана с олющена по ъглите мушама, умивалника, отрупан с немити съдове... Представи си полупразния хол и спалнята без килим, с двете неудобни легла и тромав гардероб... Едно жилище, чиято домакиня се занимава с чертежи на машини | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:17, 29 септември 2015
Страницата е проверена
