Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/279“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | около сондата, не знаеше какво да прави, нито смееше да заговори на Дора Павлова. | |
| − | Моторът пропука и запухтя. Ивайло Нелчинов включи лоста. Когато борната тръба стигна необходимите обороти, той я спусна надолу в забойната шахта. Но тръбата | + | Моторът пропука и запухтя. Ивайло Нелчинов включи лоста. Когато борната тръба стигна необходимите обороти, той я спусна надолу в забойната шахта. Но тръбата отскачаше от скалистия терен, длетото не можеше да захапе отвесно земята. |
| − | — Стой! Ще тръгнеш накриво, не виждаш ли? — замаха му с ръце | + | — Стой! Ще тръгнеш накриво, не виждаш ли? — замаха му с ръце Алеко Николов. |
| − | Бригадирът се вмъкна в шахтата на забоя и оттам подвикна на първия, който му се мярна наблизо : | + | Бригадирът се вмъкна в шахтата на забоя и оттам подвикна на първия, който му се мярна наблизо: |
— Я, инженере, грабни кофа вода и ела тук. | — Я, инженере, грабни кофа вода и ела тук. | ||
Нино загреба вода от резервоара, отнесе я до шахтата и се промъкна долу. | Нино загреба вода от резервоара, отнесе я до шахтата и се промъкна долу. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
Алеко Николов и Нино успяха да удържат непокорния сондажен лост, докато назъбеното и обложено с вития длето захапе отвесно здравия камък. | Алеко Николов и Нино успяха да удържат непокорния сондажен лост, докато назъбеното и обложено с вития длето захапе отвесно здравия камък. | ||
— Хайде, готово! Пущай на пълни обороти! — подвикна бригадирът на Ивайло Нелчинов. | — Хайде, готово! Пущай на пълни обороти! — подвикна бригадирът на Ивайло Нелчинов. | ||
| − | Сондата заработи задъхано, с | + | Сондата заработи задъхано, с потраквания, но здраво вкопчена в камъка. |
— Мъчат я тия камънаци! — изруга Алеко Николов, опря се с две ръце о ръба на шахтата и се измъкна изпод железата на кулата. | — Мъчат я тия камънаци! — изруга Алеко Николов, опря се с две ръце о ръба на шахтата и се измъкна изпод железата на кулата. | ||
След него излезе и Нино. | След него излезе и Нино. | ||
| − | Сондьорите радостно подвикваха : | + | Сондьорите радостно подвикваха: |
— Хайде на добър час! | — Хайде на добър час! | ||
— На добър час, Ивайло! | — На добър час, Ивайло! | ||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
Степан Илин стоеше с Дора Павлова близо до шахтата на забоя. Двамата гледаха работата на сондата и мълчаха. | Степан Илин стоеше с Дора Павлова близо до шахтата на забоя. Двамата гледаха работата на сондата и мълчаха. | ||
— Е, Алеко Николов, щастливо... — подаде му Илин ръка. | — Е, Алеко Николов, щастливо... — подаде му Илин ръка. | ||
| − | — На добър час, Степан Викторович... Ще те изцапам — посочи му той замърсените си с ръжда и бяла кал ръце. | + | — На добър час, Степан Викторович... Ще те изцапам — посочи му той замърсените си с ръжда и бяла кал ръце. |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 12:57, 28 септември 2015
Страницата е проверена
