Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/278“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | породи по геологотехническия наряд, а по-новите да останат за твърдите породи. Промивката — глинестият разтвор — да се нагажда за всеки пласт тъй, че да може по-бързо да охлажда сондажния лост и да изнася надробената земна маса — шлама — от забоя без задръжки. И как да се разпределят хората, какви да бъдат последователните операции, за да се постигне най-добра организация на труда и най-голямо пестене на време и сили... | |
| − | — По този метод ще работим за първи път в България ние, другари — продължаваше увлечено Алеко Николов. — | + | — По този метод ще работим за първи път в България ние, другари — продължаваше увлечено Алеко Николов. — В Съветския съюз някои са достигали и до три норми на ден. Ако и ние приложим добре скоростния метод... направихме предварителни изчисления с другаря Илин — и ние ще можем да завършим работата тук за един, вместо за три месеца! |
| − | Така заключи Алеко Николов. Но вместо да предложи обсъждане и гласуване, той остана верен на разпоредителния си | + | Така заключи Алеко Николов. Но вместо да предложи обсъждане и гласуване, той остана верен на разпоредителния си и деспотичен нрав: |
— Обещаваме, нали? — рече направо той. | — Обещаваме, нали? — рече направо той. | ||
Сондьорите се умълчаха. Не знаеха какво да отговорят. | Сондьорите се умълчаха. Не знаеха какво да отговорят. | ||
| − | Ще могат ли да работят по новия начин? Почти всички обърнаха очи към Аргир Льолчев — той беше най-опитният | + | Ще могат ли да работят по новия начин? Почти всички обърнаха очи към Аргир Льолчев — той беше най-опитният, нека той да каже. |
Льолчев ги изгледа с окуражителна усмивка: | Льолчев ги изгледа с окуражителна усмивка: | ||
— Ако по-малко заседаваме... може! Обещаваме! | — Ако по-малко заседаваме... може! Обещаваме! | ||
— Право, стига заседания! | — Право, стига заседания! | ||
— Обещаваме! — потвърдиха весело момчетата и наставаха нетърпеливо от местата си. | — Обещаваме! — потвърдиха весело момчетата и наставаха нетърпеливо от местата си. | ||
| − | Алеко | + | Алеко Николов попита: |
| − | — Арго, | + | — Арго, твоята смяна ли започва? |
-—Не, моята — обади се Ивайло Нелчинов. | -—Не, моята — обади се Ивайло Нелчинов. | ||
— Почвай! | — Почвай! | ||
| − | — Момчета, по местата си! —нареди Ивайло Нелчинов и | + | — Момчета, по местата си! —нареди Ивайло Нелчинов и пъргаво се изкачи на площадката при борапарата. |
| − | Но не | + | Но не само смяната — всички сондьори останаха при сондата, за да помагат. |
| − | Степан Илин се правеше, че не го интересува какво е | + | Степан Илин се правеше, че не го интересува какво е решил тази нощ Нино Русев. Нали е тук, не е заминал с тракторите!... Той само долавяше, че Нино слушаше мълчаливо и неспокойно доклада, на Дора Павлова, поглеждаше я гузно и нерешително. А след съвещанието Нино се засуети |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 12:55, 28 септември 2015
Страницата е проверена
