Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/274“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | век влияеше на въображението му — представяше си ясно цялата многостранност на възможностите, които биха могли да му се разкрият. Но когато трябваше да си представи, че ще остане тук да работи с Дора Павлова — всичко се помрачи. И той каза искрено : | + | век влияеше на въображението му — представяше си ясно цялата многостранност на възможностите, които биха могли да му се разкрият. Но когато трябваше да си представи, че ще остане тук да работи с Дора Павлова — всичко се помрачи. И той каза искрено: |
— Хубаво говорите, Степан Викторович! Може би и аз бих залюбил нефтотърсачеството — не знам... Но ако остана тук, трябва да се превърна в нещо като тесто да ме мачкат... | — Хубаво говорите, Степан Викторович! Може би и аз бих залюбил нефтотърсачеството — не знам... Но ако остана тук, трябва да се превърна в нещо като тесто да ме мачкат... | ||
| − | — Защо тесто? — прекъсна го Илин. — Тестото, | + | — Защо тесто? — прекъсна го Илин. — Тестото, колкото и да го мачкаш, си остава все загладено. Глина!... Ние — и Дора Павлова, и бай Арго, и аз — бихме искали да бъдеш като глината. Тя може да се моделира хубаво. От нея и Аполон можеш да изваяш! А в сондьорството — няма по-велика вещ от глината. Утре ще видиш как глинестият разтвор върти длетото в забоя, държи изправен лоста и го охлажда, изнася на повърхността надробените долу земни породи. Ако достигнем земен газ или нефт, глинестият разтвор ще ги затиска в земята, докато ги овладеем, за да не избухнат... Изобщо глината за сондьорите е такава мъжествена сила, каквато добре би било да станеш и ти! |
| − | Всъщност Илин ясно разбираше, че с приказки надали би постигнал душевен прелом в упорития и самолюбие младеж. Не вярваше дори да го е убедил поне да остане тук. Стана му досадна тази дидактическа роля, с която се бе нагърбил, и той погледна часовника си : | + | Всъщност Илин ясно разбираше, че с приказки надали би постигнал душевен прелом в упорития и самолюбие младеж. Не вярваше дори да го е убедил поне да остане тук. Стана му досадна тази дидактическа роля, с която се бе нагърбил, и той погледна часовника си: |
| − | — Закъснях! | + | — Закъснях! Моите приятели ме чакат за вечеря... Е, не знам дали успях да поизмоделирам съзнанието ти поне дотолкова, че да се самонадвиеш и да поискаш извинение от Дора Павлова... Не ми възразявай! — побърза да пресече той отказа му. — Помисли тая нощ. Побори се със себе си. Ако не избързаш да си тръгнеш с тракторите, можеш да дойдеш с мен. А можеш и да останеш! |
Илин му се усмихна и си тръгна. Преди да затвори вратата, той припя, за да напомни на Нино за песните им от прежната нощ: | Илин му се усмихна и си тръгна. Преди да затвори вратата, той припя, за да напомни на Нино за песните им от прежната нощ: | ||
| + | C> | ||
А вечер опять хороигий такой, | А вечер опять хороигий такой, | ||
Что песен петь нам нельзя... | Что песен петь нам нельзя... | ||
| + | C$ | ||
* | * | ||
На следната сутрин още при зазоряване четирите трактора забоботиха, готови да тръгнат за Каварна. | На следната сутрин още при зазоряване четирите трактора забоботиха, готови да тръгнат за Каварна. | ||
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 12:45, 28 септември 2015
Страницата е проверена
