Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/271“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | такава жена, пред която винаги трябва да се съобразяваш, да се чувствуваш надзираван правилно ли мислиш и постъпваш. Вярно ли е? | |
| − | + | — Не съм си го обяснявал така, но може би има нещо вярно... | |
| − | + | Илин отново седна на стола срещу него, за да гледа какво въздействие ще окажат думите, които замисляше да му наговори. | |
| − | + | — С бай Арго поразсъждавахме и по-нататък, приблизително така: Да би решил с капитала от саможертвата на родителите си да станеш достоен човек, да учиш, да работиш за народа... — не, това е твърде обикновено, просто би изглеждал като всички! Много по-интересно, необикновено, неустрашимо е другото: син на загинали партизани — да се ожени за дъщерята на техния убиец! Син на паднали за отечеството бойци — да дезертира от родната армия! Син на комунисти — когато го изправят пред другарския съд на партията, да каже: напущам партията, но жена си — не!... | |
| − | + | Нино стоеше с наведена глава, задъхан от мъка и душевна болка. Искаше му се да изкрещи: „Стига! Махнете се!“ — но не посмя. Хапеше устните си, за да мълчи. | |
| − | + | Илин разбираше състоянието му, но реши, че не трябва да го пожали, а по-добре ще бъде "да го разтърси", и продължи: | |
| − | + | — А защо ти си заживял така, без да се съобразяваш със сложността на живота и с мъчнотиите на общественото преустройство? Защо си започнал така да се движиш над хората, без да се озърташ, сляп като стихия? Навярно мислиш, че това значи да вървиш в живота, без да се снишаваш, неустрашим? Ти дори и не помисляш, че подлостите и радостите от стария свят си съпътствуват новите хора. И ако човек не воюва с тях, те бързо се настаняват в съзнанието му като плевели!... И знаеш ли как си обяснихме с Арго откъде идва твоето загниване? „Наследник!“ — каза той. Умен човек! Да, ти се чувствуваш някакъв голям наследник. Живееш със самочувствието на „заслужил“, на когото народът е длъжник!... В миналото с такова чувство на сила и наглост, с такова нехаене за хората и за сериозността на живота са живеели ония мамини синчета, които са получавали в наследство пари и имоти. Сега такива наследници вече няма. Но някои смятат, че нещо като наследство | |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 12:23, 28 септември 2015
Страницата е проверена
