Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/261“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | да се наклони. Жените, събрани на групички, стояха встрани с втикнати под престилките ръце, гледаха движението на железния гигант и се тревожеха за децата, които шумно прибягваха около тракторите, | + | да се наклони. Жените, събрани на групички, стояха встрани с втикнати под престилките ръце, гледаха движението на железния гигант и се тревожеха за децата, които шумно прибягваха около тракторите, пречкаха се. на сондьорите, дърпаха се помежду си. Младежите се интересуваха повече от машините и помагаха при разтоварването им от камиона. А момите се сбираха около герана — уж дошли да си налеят вода, но повечето идваха пременени, с китки в косите. Докато минаваха самички покрай чуждите ергени, дошли в селото с тази незнайна работа, момите свеждаха очи и бързаха. А щом се присъединяха към сборнището около герана, изведнъж ставаха шумни, смееха се и любопитно разглеждаха сондьорите. |
Нино отново видя Дора. Тя пресичаше площада на път за квартирата си. Зърна го и тя, но не се спря, изтича през двора към къщата. | Нино отново видя Дора. Тя пресичаше площада на път за квартирата си. Зърна го и тя, но не се спря, изтича през двора към къщата. | ||
| − | Около кулата се водеха оживени разговори : | + | Около кулата се водеха оживени разговори: |
— Какво ще става тук бре, хора? — подпитваше старец. | — Какво ще става тук бре, хора? — подпитваше старец. | ||
| − | Льолчев му отвърна шегобийно : | + | Льолчев му отвърна шегобийно: |
— Ще побъхтем земята с тия железца, старо, да видим ще пусне ли масълце. | — Ще побъхтем земята с тия железца, старо, да видим ще пусне ли масълце. | ||
Дядото недоумяваше: | Дядото недоумяваше: | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— Какво, какво ще вадите тука? Я го кажи да знаем, та като ни питат какво става в наше село, да не мълчим като прости хора. | — Какво, какво ще вадите тука? Я го кажи да знаем, та като ни питат какво става в наше село, да не мълчим като прости хора. | ||
— Нефт, дядо, нефт. Ей това, с което се движат тракторите, камионите, параходите... | — Нефт, дядо, нефт. Ей това, с което се движат тракторите, камионите, параходите... | ||
| − | — Знаем, | + | — Знаем, знаем! |
| − | — Само че няма да го бъде! Не можете ги проби тия камънаци | + | — Само че няма да го бъде! Не можете ги проби тия камънаци... |
Друг селянин, добави: | Друг селянин, добави: | ||
| − | — Те колкото кладенчари | + | — Те колкото кладенчари дохождаха да копаят! Блъскат, блъскат, па погледнеш, някоя нощ си дигнали торбиците и беж да ги няма. . |
— От двайсет метра надолу започва коравият камък — поясняваше някой. | — От двайсет метра надолу започва коравият камък — поясняваше някой. | ||
| − | Льолчев отново се пошегува : | + | Льолчев отново се пошегува: |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:31, 28 септември 2015
Страницата е проверена
