Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/260“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | на Прогледа, където каменистият бряг отново се извишава над морето, зеленееше горица от бряст и айлант. В нея се тулеше рибарска хижа с пейчица пред входа и вързано със синджир малко и зло куче. Долу под хижата се виждаше пълна с мрежи лодка, издърпана върху скалните отломки по брега. Лодката, свежо боядисана гълъбовосиво, с яркочервени очертания на бордовата линия и с лъскава черна ивица от зифт по кила, блестеше от светлика на белите облаци, отразени във водата. Около прокъсания висок, скалист бряг се образуваше малък залив с островчета-балвани, обитавани от черни дяволици със зелени очи. Над скалите прелитаха тихо скални гълъби, виеха се плавно чайки, играеха шумно във въздуха привечерните си танци алпийски бързолети. Недалеч от брега се виждаше сладководен кладенец с почерняло геранило, чийто дънер бе обграден от ниски смокинови храсти. | |
Докато разглеждаше брега, Нино зърна Дора Павлова и Илин. Те идваха забързани към площада. За да не ги срещне, Нино се престори, че не ги е видял, и се спусна до морето. Там започна да търка с пясък замърсените си от машинно масло ръце, после заплиска с вода лицето си. | Докато разглеждаше брега, Нино зърна Дора Павлова и Илин. Те идваха забързани към площада. За да не ги срещне, Нино се престори, че не ги е видял, и се спусна до морето. Там започна да търка с пясък замърсените си от машинно масло ръце, после заплиска с вода лицето си. | ||
Алеко Николов направляваше на площада хода на тракторите, за да придърпат кулата върху мястото на забоя. Той се появи до спусъка на площада към морето и видя Нино. Подвикна му: | Алеко Николов направляваше на площада хода на тракторите, за да придърпат кулата върху мястото на забоя. Той се появи до спусъка на площада към морето и видя Нино. Подвикна му: | ||
— Ей, инженере, има време да зяпаш морето. Ела тук! | — Ей, инженере, има време да зяпаш морето. Ела тук! | ||
| − | Нино се почувствува оскърбен от грубото държане на | + | Нино се почувствува оскърбен от грубото държане на бригадира. Стори му се, че това „инженере“ беше изречено подигравателно. Без да бърза, той избърса с носната си кърпа лицето и ръцете си, изкачи се по камънаците горе на площада и мълчаливо спря при Алеко Николов. |
| − | + | Като продължаваше да направлява с ръце тракторите, Алеко Николов му нареди: | |
| − | Като продължаваше да направлява с ръце тракторите, Алеко Николов му нареди : | ||
— Върви кажи на бай Арго... вижте там, изпробвайте мотора и динамото. Искам за тая вечер да пуснете осветлението. | — Върви кажи на бай Арго... вижте там, изпробвайте мотора и динамото. Искам за тая вечер да пуснете осветлението. | ||
| − | Нино тръгна към училищния двор, където разтоварваха камиона с машините | + | Нино тръгна към училищния двор, където разтоварваха камиона с машините. |
| − | Площадът се беше | + | Площадът се беше изпълнил с любопитни селяни. Някои от мъжете помагаха при разчистването на пътя за кулата. По-възрастните даваха съвети, как да свърнат, къде да подложат камъни и пръст по дупките, къде е опасно кулата |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:27, 28 септември 2015
Страницата е проверена
