Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/259“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
foecT непоправимия, c грешещия човек — това не бива! То значи да опорочим целия наш обществен строй, защото бихме го лишили от най-важното му оръжие за построяването Ца бъдещето— възпитанието на социалистическия човек. Така ли е?
+
тоест непоправимия, с грешещия човек — това не бива! То значи да опорочим целия наш обществен строй, защото бихме го лишили от най-важното му оръжие за построяването на бъдещето — възпитанието на социалистическия човек. Така ли е?
' •—Да, разбира се. -i *
+
— Да, разбира се.
 
— А според вас Нино Русев какъв е: гнил или грешещ?
 
— А според вас Нино Русев какъв е: гнил или грешещ?
 
— Не мога да кажа, Степан Викторович. Три години вече не съм говорила с него.
 
— Не мога да кажа, Степан Викторович. Три години вече не съм говорила с него.
 
Тогава ще трябва да поговорите...
 
Тогава ще трябва да поговорите...
 
— Не, не искам!... Не мога.
 
— Не, не искам!... Не мога.
Замълчаха. После Илин измънка :
+
Замълчаха. После Илин измънка:
 
— Да-а, трудно...
 
— Да-а, трудно...
Той ri подаде ръка да стане, за да си тръгват към сондата.
+
Той ѝ подаде ръка да стане, за да си тръгват към сондата.
Г1о пътя Илин попита :
+
По пътя Илин попита:
*— И тъй, до какво решение стигнахме? Бягство—и утре сутринта ще ви отведа с колата във Варна? Или 1ь1оже би ще го попитаме открито и честно защо е дошъл тук как мисли да живее?... Може би ще опитаме заедно двамата да поговорим с него?
+
— И тъй, до какво решение стигнахме? Бягство — и утре сутринта ще ви отведа с колата във Варна? Или може би ще го попитаме открито и честно защо е дошъл тук и как мисли да живее?... Може би ще опитаме заедно двамата да поговорим с него?
— По-добре вие сам, Степан Викторович. После ще ми кажете какво да направя. Помогнете ми!—изрече тя със свито сърце. о
+
— По-добре вие сам, Степан Викторович. После ще ми кажете какво да направя. Помогнете ми! — изрече тя със свито сърце.
 
Илин отвърна едновременно с раздразнение и с добродушен укор:
 
Илин отвърна едновременно с раздразнение и с добродушен укор:
— Знаех си, че в края на краищата ще ме изпратите аз да се оправям с него! Животът ме е научил, че винаги когато човек се вмесва в. личните дела на мъж и жена, особено там, където са преплетени чувства — винаги бърка и накрая излиза вяновен. Но, както изглежда, сега това е по-малкото зло!
+
— Знаех си, че в края на краищата ще ме изпратите аз да се оправям с него! Животът ме е научил, че винаги когато човек се вмесва в личните дела на мъж и жена, особено там, където са преплетени чувства — винаги бърка и накрая излиза виновен. Но, както изглежда, сега това е по-малкото зло!
 
*
 
*
Докато другите сондьори разтурваха един от ъглите на каменната училищиа ограда, за да мине кулата до площада, Нино Русев се отдели да. огледа мястото на сондажа.
+
Докато другите сондьори разтурваха един от ъглите на каменната училищна ограда, за да мине кулата до площада, Нино Русев се отдели да огледа мястото на сондажа.
То му се стори твърде поетично! Каменистият площад, обграден от старото училище и от просторни селски дворог ве, с открит прозорец-ироглед към морето, пазеше романтик ката на нещо непроменено от прастари времена. Встрани
+
То му се стори твърде поетично! Каменистият площад, обграден от старото училище и от просторни селски дворове, с открит прозорец-проглед към морето, пазеше романтиката на нещо непроменено от прастари времена. Встрани
259
 
 
</sfb>
 
</sfb>

Версия от 11:17, 28 септември 2015

Страницата е проверена