Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/246“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | от джоба си, той обясни: — Съдържанието е, че в миналото си бил агент на картела и че след идването на комунистите си завербуван за подривна дейност против властта... | |
— Не съм вършил такова нещо аз. Как ще лъжа? | — Не съм вършил такова нещо аз. Как ще лъжа? | ||
— Разбира се, че всичко, написано в декларацията, е лъжа... Не се плаши, тя няма да остане тук. Веднага ще бъде препратена с дипломатическа поща в централата. С нея ще си послужат само ако решиш да станеш контрасътрудник на Държавна сигурност... | — Разбира се, че всичко, написано в декларацията, е лъжа... Не се плаши, тя няма да остане тук. Веднага ще бъде препратена с дипломатическа поща в централата. С нея ще си послужат само ако решиш да станеш контрасътрудник на Държавна сигурност... | ||
| − | — Ти какво ме оплиташ като паяк? Нищо не подписвам аз! | + | — Ти какво ме оплиташ като паяк? Нищо не подписвам аз! — викна с гняв и отчаяние бай Никой. |
| − | — Казах ти да не говориш дивотии, а да | + | — Казах ти да не говориш дивотии, а да слушаш! — властно, със зъл глас изсъска Ранков. — Смисълът на декларацията е такъв: ако решиш да се свържеш с Държавна сигурност, тя ще получи фотокопие от декларацията, от някои стари документи за сътрудничеството ти в картела... ще си спомниш, че получаваше от нас пари за подкупи на разни военни по доставки и за сведения по разположението на частите и въоръжението!... Към тези документи ще има указание, на кои места са укрити доларите и чековите книжки, Това ще докаже, че ти отдавна работиш за картела, но чак сега от страх си станал предател. На такива комунистите не признават късни заслуги — бесят ги. |
Никодим Несторов се чувствуваше като вкопчан в капан, объркан и безпомощен. Ранков пристъпи към него, сложи ръка на рамото му и го разтърси, за да го ободри. | Никодим Несторов се чувствуваше като вкопчан в капан, объркан и безпомощен. Ранков пристъпи към него, сложи ръка на рамото му и го разтърси, за да го ободри. | ||
| − | — Нико, освободи се поне за малко от мисълта само за себе си и помисли какво време настъпи за нас... за цялата наша тъй наречена „буржоазна класа“. Комунистическата | + | — Нико, освободи се поне за малко от мисълта само за себе си и помисли какво време настъпи за нас... за цялата наша тъй наречена „буржоазна класа“. Комунистическата мелница иска да ни смеле, да ни превърне в трици, за да нямаме сври образ, а да придобием формата на чувала, в който иска да ни натика — комунизма! Но нека да знаят, че между нас има личности със свой образ и идеи, с чувство за човешка свобода и правда — личности-елмази, за които комунистическата мелница няма валци! Какво, свършиха ли се между нас смелите и независими хора, които не искат да живеят в плахост от комунистите и от цялата им общественост; не искат да живуркат как да е и да минат живота си като техни лакеи! Така ли е, Иикодиме? Кажи! |
Бай Никой изрече уклончиво: | Бай Никой изрече уклончиво: | ||
— Че е по-добре така, по-добре е... Само че... | — Че е по-добре така, по-добре е... Само че... | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 10:14, 28 септември 2015
Страницата е проверена
