Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/186“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | се е съгласил на сътрудничество. Но в пиянството си този човек губи напълно контрол над себе си, говори, каквото му хрумне. Той е опасен! Ще се върне в Русе и непременно ще раздрънка по кръчмите как такъв и такъв „международен мошеник“ го е повикал в София, изпратил му е пари... и всичко, което е станало тук. Неговите приказки могат да станат указание за Държавна сигурност да разкрие мрежата и да провали всички! | |
| − | + | — Йолов, върви да си починеш в спалнята! — настоя още по-грубо Ранков и кимна с глава на Круна да го отведе в стаята на брат си. | |
| − | + | — Поли, хайде ела да си легнеш. Бъди добър — прихвана го тя под мишницата, за да му помогне да се изправи. | |
| − | + | — Не... Круна, ти си ми сестра. Брудершафт сме пили и сме се целунали три пъти. Виж какво ще ти кажа. Налей ми още една чашка коняк. | |
| − | + | — Не, много пи вече. | |
| − | + | — Ти си разцъфнало екзотично цвете. От теб лъха аромат на чиста плът и на "Palmolive". Позволи ми да целуна коляното ти. | |
| − | + | — Поли, нали ще бъдеш добричък и ще ме послушаш? Хайде, ела. | |
| − | + | — За теб аз съм готов на всичко. Ти си... виж какво ще ти кажа. Ти си чаровница! При теб аз почувствувах, че още живея. Защото ти си омагьосан извор на живот... | |
| − | + | — Тогава ще ме слушаш и ще изпълняваш, каквото ти кажа. | |
| − | + | — Зная, искаш да си вървя! | |
| − | + | — Не, Поленце, искам да ме разбереш. Брат ми ще се върне от Варна. Не искам да те завари тук. Той знае, че си имам приятел, и ще бъде много грозно... | |
| − | + | — Добре, аз ще отида на хотел. Не искам да пътувам с оня... Не е Горбанов. Еди-кой-си. Антипатичен ми е!... Искам да те видя още веднъж, Круна. Утре или когато ме приемеш. Няма да съм пиян!... Само да ти благодаря за чудесната нощ и сам ще си отида. Не искам с оня. Той е международен мошеник! | |
| − | + | Ранков вече едва се сдържаше — идеше му да удари плесница на тоя разхленчен глупак, за да го освести. | |
| − | + | — Добре, няма да пътуваш с него. Ела да полегнеш! — подхвана го той през кръста и го поведе към леглото, където | |
186 | 186 | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 08:56, 28 септември 2015
Страницата е проверена
