Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/181“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
винаги съм оставала вярна на приятелите си. Теб съм те мразила, чувствувала съм се оскърбена, защото направо си ми говорил каква мерзавка съм, но винаги съм те ценила високо и съм те уважавала. | винаги съм оставала вярна на приятелите си. Теб съм те мразила, чувствувала съм се оскърбена, защото направо си ми говорил каква мерзавка съм, но винаги съм те ценила високо и съм те уважавала. | ||
— Зная, казвала си ми го. И моите чувства към теб са сходни. Но сега работата не е в твоята вярност, а в способите на Държавна сигурност да накара и рибата да проговори. | — Зная, казвала си ми го. И моите чувства към теб са сходни. Но сега работата не е в твоята вярност, а в способите на Държавна сигурност да накара и рибата да проговори. | ||
| − | Лидия изрече с отчаяние : | + | Лидия изрече с отчаяние: |
— Няма да се оставя да попадна в ръцете им. По-скоро ще се самоубия! | — Няма да се оставя да попадна в ръцете им. По-скоро ще се самоубия! | ||
| − | — Лидия, дръж се сериозно! ... Впрочем може и да не стигнем до провал — побърза той да я успокои. — По-вероятно е да стане такова нещо : когато бях десет- | + | — Лидия, дръж се сериозно!... Впрочем може и да не стигнем до провал — побърза той да я успокои. — По-вероятно е да стане такова нещо: когато бях десет-единайсетгодишен хлапак, моят баща ме поведе на лов с една хайка за мечка-стръвница. Разправяха по нас, в Щипско, че била грамаден звяр, изпотръшкала добитъка на хората. Потерята откри мечката в един дълбок дол. Наредихме се на пусии. Мен като най-малък ме поставиха на безопасно място горе по хребета. Никой не предполагаше, че като подгонят мечката, тя ще бяга по нагорнището. За всеки случай ми дадоха заредена пушка. Аз седя там и държа пушката, но съм спокоен. По едно време изпращяха съчки. Дорде се повдигна да погледна към надолището — мечката отпреде ми! Изплезила език, тича по склона право върху мен! Гръмнах. Но така се уплаших от трясъка и от ритането на пушката, че я захвърлих и хукнах да бягам. Къде съм отишъл, не помня. Казваха, че ме намерили заровен в царевичака на една плевня, заспал или в безсъзнание. А аз съм убил мечката!... Подобна е работата и с нашия герой Йожи Илел. Може би напразно бяга, страхливецът! Представи си, че наистина е убил у Бойдев комунистическия звяр и той ни стане честен агент! Работата е само как да проверим това... |
| − | От разказа, конто Ранков поде, за да я отвлече | + | От разказа, конто Ранков поде, за да я отвлече от склонността към драматични изстъпления, Лидия наистина се по-усмири. Тя го гледаше открито в очите и разбра скритите му намерения. |
| − | — Искаш аз да се нагърбя с проверката, нали? Да рискувам : или ни е предал — и като отида при него, ще | + | — Искаш аз да се нагърбя с проверката, нали? Да рискувам: или ни е предал — и като отида при него, ще попадна в лапите на Държавна сигурност; или не ни е предал... ох, тогава пък ще вляза в лапичките на онова пигмейче. Това не е по-малко лошо — гнуси ме! |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 08:30, 28 септември 2015
Страницата е проверена
