Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/171“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Слушай, господине! Дали ще умра от твоя куршум, или от куршума на комунистическата милиция, това за мен е все едно. За теб обаче никак не е все едно! Изобщо да направиш убийство в България е равносилно да постъпиш така глупашки, както си постъпил с Бойдев. | — Слушай, господине! Дали ще умра от твоя куршум, или от куршума на комунистическата милиция, това за мен е все едно. За теб обаче никак не е все едно! Изобщо да направиш убийство в България е равносилно да постъпиш така глупашки, както си постъпил с Бойдев. | ||
— Предупреждавам те, че са ми дали право при нужда да извърша дори убийство тук, без да отговарям за него. Така че — помисли! | — Предупреждавам те, че са ми дали право при нужда да извърша дори убийство тук, без да отговарям за него. Така че — помисли! | ||
| − | Ранков се изстъпи пред него : | + | Ранков се изстъпи пред него: |
— Тогава действувай! Стреляй! | — Тогава действувай! Стреляй! | ||
| − | Като не знаеше какво да предприеме, Илел каза объркано : | + | Като не знаеше какво да предприеме, Илел каза объркано: |
— Искам да чуя последната ти дума. | — Искам да чуя последната ти дума. | ||
| − | — Последната ми дума е: отивам си! — И като даде вид, че тръгва към вратата, Ранков добави : — Хайде, стреляй! | + | — Последната ми дума е: отивам си! — И като даде вид, че тръгва към вратата, Ранков добави: — Хайде, стреляй! |
Илел отново му препречи пътя. | Илел отново му препречи пътя. | ||
— Тук ще стоиш! | — Тук ще стоиш! | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— Условията ми са такива: или ще чакаш да се изясни въпросът с Бойдев, без да съобщаваш каквото и да било в централата, или... | — Условията ми са такива: или ще чакаш да се изясни въпросът с Бойдев, без да съобщаваш каквото и да било в централата, или... | ||
Той се поколеба какво друго да предложи. Въртеше му се в ума да поиска декларация и докато не я подпише, няма да го пусне да мръдне оттук, дори до клозета, но не можеше да прецени за какво би му послужила такава декларация, ако Бойдев ги издаде. | Той се поколеба какво друго да предложи. Въртеше му се в ума да поиска декларация и докато не я подпише, няма да го пусне да мръдне оттук, дори до клозета, но не можеше да прецени за какво би му послужила такава декларация, ако Бойдев ги издаде. | ||
| − | Ранков настояваше предизвикателно : | + | Ранков настояваше предизвикателно: |
— Или? Какво? | — Или? Какво? | ||
— Или, за съжаление, ще съобщя в централата, че съм ликвидирал един предател! | — Или, за съжаление, ще съобщя в централата, че съм ликвидирал един предател! | ||
| − | — Ха! Пак убийство, друго не ти стига ума да | + | — Ха! Пак убийство, друго не ти стига ума да измислиш! Ще ме убиеш и ще ме оставиш труп на Круна и Лидия?... Не, драги, няма да имаш време да избягаш до Лондон! |
| − | — Това е мой въпрос. Аз имам пълномощия всички тук безусловно да ми се подчиняват. Особено ти! | + | — Това е мой въпрос. Аз имам пълномощия всички тук безусловно да ми се подчиняват. Особено ти!... И мога да действувам, както намеря за целесъобразно. Давам ти две минути срок да решиш ще се подчиняваш ли, или не. |
| − | Ранков беше обзет от някаква | + | Ранков беше обзет от някаква несдържима мисловна |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 07:22, 28 септември 2015
Страницата е проверена
