Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/169“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | връчвах чека за крезовското възнаграждение : половин милион лева! Той надменно искаше парите в долари... за да тръгне с Лидия Гайярчук по Лазурния бряг —въпреки че беше женен, с деца, и тя имаше мъж и деца! Много хора съм подкупвал в живота си — от прости началници до генерали, министри и царски съветници. У всеки имаше поне малко стеснение, свян, старание да се оправдае с нещо... с тежко материално положение, с болна жена или просто с утешението, че все нещо е допринесъл и за обществения интерес. Бойдев беше единственият, който вземаше парите без свян — парите, с които купувахме съвестта му на учен, | + | връчвах чека за крезовското възнаграждение: половин милион лева! Той надменно искаше парите в долари... за да тръгне с Лидия Гайярчук по Лазурния бряг —въпреки че беше женен, с деца, и тя имаше мъж и деца! Много хора съм подкупвал в живота си — от прости началници до генерали, министри и царски съветници. У всеки имаше поне малко стеснение, свян, старание да се оправдае с нещо... с тежко материално положение, с болна жена или просто с утешението, че все нещо е допринесъл и за обществения интерес. Бойдев беше единственият, който вземаше парите без свян — парите, с които купувахме съвестта му на учен, родолюбието му, душата му... — вземаше ги, като че продава не морални ценности, а бакалска стока! Дори важно извръщаше ей тъй глава, сякаш вземаше поза да го изваят като паметник на добродетелта!... |
Илел правеше усилия да го слуша търпеливо и да не го прекъсва, защото искаше да спечели благоразположението му и защото му се струваше, че „като излее жлъчката си, ще се усмири“. | Илел правеше усилия да го слуша търпеливо и да не го прекъсва, защото искаше да спечели благоразположението му и защото му се струваше, че „като излее жлъчката си, ще се усмири“. | ||
Но Ранков, плувнал в пот от вътрешния жар, с който говореше, неочаквано завърши: | Но Ранков, плувнал в пот от вътрешния жар, с който говореше, неочаквано завърши: | ||
| − | — И какво искаш ти от мен? Да стана подлога на тоя мръсник, за да ми пикае на живота? Да увисна на въжето заради неговата кариера при комунистите? Не, човече! Нищо в живота не ме е оскърбявало повече от това — да ме смятат глупак! | + | — И какво искаш ти от мен? Да стана подлога на тоя мръсник, за да ми пикае на живота? Да увисна на въжето заради неговата кариера при комунистите? Не, човече! Нищо в живота не ме е оскърбявало повече от това — да ме смятат глупак!... Остани си със здраве и бог да ти помага. Аз си отивам. Сбогом. |
Илел се изправи на вратата и едновременно ядно и заповеднически изрече: | Илел се изправи на вратата и едновременно ядно и заповеднически изрече: | ||
— Тук стой! | — Тук стой! | ||
— Какво; насила ли? | — Какво; насила ли? | ||
| − | — Напразно мислиш, че е | + | — Напразно мислиш, че е възможно просто да си идеш и по своя воля да се откажеш да работиш. Ти си тук резидент на картела! |
| − | — По предавателя ще обясня какво е станало и ще поискам да | + | — По предавателя ще обясня какво е станало и ще поискам да ме сменят и да ме изтеглят оттук. Герасим Ранков има толкова заслуги, за да не сметнат в централата за възможно да го обрекат на заколение зарад глупостта на Йожи Илел! |
| − | Илел му посочи да седне пак на мястото си и като надвисна над него, каза : | + | Илел му посочи да седне пак на мястото си и като надвисна над него, каза: |
— Преди да се упояваш от злорадството си, прецени по | — Преди да се упояваш от злорадството си, прецени по | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 07:06, 28 септември 2015
Страницата е проверена
