Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/120“
м |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | На Лидия се искаше да му наговори най-неприятни неща — да го унижи, както се опитваше той да унижи нея. В главата й се затълпиха такива думи: | |
| − | + | „За мен ти си само един саможив маниак с глупашко самочувствие на велик човек. Всъщност си едно нищожество! Може би за някои елементарни дущици представляваш нещо с професорската си титла и с наполеоновските пози, с които се мъчиш да уголемиш ръста и значението си. Но аз няма да променя своето отношение към теб само защото си станал големец от днешните. Мразя аз фалшивото раболепие на хората от бившата буржоазия към сегашните големци, особено пък към такива големци като тeб, които са изменили на класата си и към своите бивши господари се държат едновременно надменно и гузно!...“ | |
| − | + | От нетърпение и страх, че не ще сдържи злия си език, тя стана от канапето и попита : | |
| − | + | — Имаш ли нещо за пиене? | |
| − | + | — Имам коняк. Искаш ли? | |
| − | + | — А цигари? | |
| − | + | — Имам, но не обичам да целувам жени, които пушат. | |
| − | + | — И аз не обичам мъже-овни, но ги търпя! | |
| − | + | Той сметна това „но ги търпя“ като съгласие да я целуне и отново я прегърна. | |
| − | + | — Недей! Знаеш, че никога не влизам в спалнята на мъж неприготвена. | |
| − | + | — Хайде да се уговорим кога... | |
| − | + | — Има време. | |
| − | + | — Идвай при мен, докато си в София. | |
| − | + | Лидия отново се почувствува уязвена. Той не се заинтересува за чувствата и мислите й; не се развълнува от това, че тя живее запратена нейде из Добруджа — дали не се нуждае от помощта на влиятелни приятели, за да я върнат тук, да стане пак, както някога, център на интересен, задушевен живот, изпълнен с остроумни разговори, с галантност, с изтънчени любовни преживявания... Не, той се пазари с нея за животинска любов, „докато е в София“! | |
| − | + | Но тя погледна часовника си. „Време е!“ — помисли и каза: | |
| − | + | — Не, голубчик, едва ли ще мога да идвам. Мъжът ми пристигна днес... Ще ми налееш ли коняк? | |
| − | + | Докато Бойдев вадеше от бюфета шишето с коняк и чашки, Лидия набра номер на телефона. | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 06:52, 28 септември 2015
Страницата е проверена
