Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/213“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
ственото си душевно спокойствие дори когато говори за неща, които дълбоко го вълнуват :
+
свойственото си душевно спокойствие дори когато говори за неща, които дълбоко го вълнуват :
 
— Ще ти разкажа за себе си, защото мисля, че ние с теб имаме сродни съдби. И Лидия се държа в София към мен тъй, както Нели се отнесе с теб. Не съм напълно уверен, но предполагам, че Лидия е заживяла с друг мъж, за да остане в София— не й се живее в Каварна... Докато бях в София и по пътя за насам, помъчих се да си направя нещо като равносметка на живота. И знаеш ли до какви заключения дойдох? От първата ни среща през великденските празници преди трийсет години досега Лидия никога не ме е обичала. Обичала е само себе си. Но аз винаги съм я правил героиня на моя живот. Тя използваше това, за да ме държи като удобна резерва в живота си. За нея аз бях надеждата, че ще й бъда едно пристанище, когато реши да махне с ръка на своя досаден брак; че ще й върна живота в разточителство — все едно дали на пари, на чувства, на страсти... — изобщо живота, за който тя винаги е ламтяла, а трезвоумният й мъж не беше способен да й го създаде...
 
— Ще ти разкажа за себе си, защото мисля, че ние с теб имаме сродни съдби. И Лидия се държа в София към мен тъй, както Нели се отнесе с теб. Не съм напълно уверен, но предполагам, че Лидия е заживяла с друг мъж, за да остане в София— не й се живее в Каварна... Докато бях в София и по пътя за насам, помъчих се да си направя нещо като равносметка на живота. И знаеш ли до какви заключения дойдох? От първата ни среща през великденските празници преди трийсет години досега Лидия никога не ме е обичала. Обичала е само себе си. Но аз винаги съм я правил героиня на моя живот. Тя използваше това, за да ме държи като удобна резерва в живота си. За нея аз бях надеждата, че ще й бъда едно пристанище, когато реши да махне с ръка на своя досаден брак; че ще й върна живота в разточителство — все едно дали на пари, на чувства, на страсти... — изобщо живота, за който тя винаги е ламтяла, а трезвоумният й мъж не беше способен да й го създаде...
 
Льолчев се замисли, отпи вино, хапна с наслаждение от обляната с лимон сардела и бавно продължи.
 
Льолчев се замисли, отпи вино, хапна с наслаждение от обляната с лимон сардела и бавно продължи.

Версия от 19:34, 25 септември 2015

Страницата е проверена