Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/212“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | говор. Той не скри нищо от Нино: разказа как Нели е била в стаята на вуйчо си и подслушвала разговора им; как после веднага се е съгласила да подаде до съда молба за развод. | |
| − | — Тя нищо не пожела да говорим за тебе, Нино. Повече, | + | — Тя нищо не пожела да говорим за тебе, Нино. Повече, се интересуваше да й разказвам за моите пътешествия. |
Измиха се и влязоха в стаята. | Измиха се и влязоха в стаята. | ||
| − | + | Нино попита: | |
— И всичко зарад Бойдев ли го прави? | — И всичко зарад Бойдев ли го прави? | ||
| − | + | Льолчев долавяше, че Нино е оскърбен, измъчва се, готов е да избухне в яростен гняв. Затова наля чашите с гъстото червено вино, опита се с наздравица да омекоти буйния изблик на момъка: | |
| − | + | — Да се чукнем за добре дошъл. Наздраве, Нино! | |
| − | Когато седнаха да вечерят, Льолчев поде : | + | Когато седнаха да вечерят, Льолчев поде: |
— Не ми се иска да играя ролята на интригант. Какви са отношенията на Нели с тоя Бойдев не знам, не мога да кажа. Моето впечатление е, че той й е дал някаква надежда за по-близки отношения. Но според мен по-същественото е друго: че тя е държала на брака си с теб не защото те е обичала, а заради университета. Сега скъсва лесно с теб, защото мисли, че Бойдев ще я крепи в университета. Това е истината! | — Не ми се иска да играя ролята на интригант. Какви са отношенията на Нели с тоя Бойдев не знам, не мога да кажа. Моето впечатление е, че той й е дал някаква надежда за по-близки отношения. Но според мен по-същественото е друго: че тя е държала на брака си с теб не защото те е обичала, а заради университета. Сега скъсва лесно с теб, защото мисли, че Бойдев ще я крепи в университета. Това е истината! | ||
| − | — | + | — Мизерница! — почти извика Нино, стана от масата и сви юмруци в закана. |
Льолчев отиде при него, сложи ръка на раменете му и го върна при масата. | Льолчев отиде при него, сложи ръка на раменете му и го върна при масата. | ||
— Нино, човек губи най-много от достойнството си, когато се гневи. Аз обичам хората, които умеят да се владеят и да пазят достойнството си при всички обстоятелства в живота... Хапни, за да разсееш горчилката от устата си. Луканката е хубава. | — Нино, човек губи най-много от достойнството си, когато се гневи. Аз обичам хората, които умеят да се владеят и да пазят достойнството си при всички обстоятелства в живота... Хапни, за да разсееш горчилката от устата си. Луканката е хубава. | ||
| − | Нино се усмири, седна, взе късче луканка, | + | Нино се усмири, седна, взе късче луканка, но не хапна, остана замислен. |
Льолчев започна бавно и с апетит да се храни. | Льолчев започна бавно и с апетит да се храни. | ||
| − | — Аз можех да ти представя работите по-иначе, но не ми дава сърце да те лъжа. Защо да поддържам, в теб | + | — Аз можех да ти представя работите по-иначе, но не ми дава сърце да те лъжа. Защо да поддържам, в теб илюзии, които ще ти бъдат приятни, но само ще объркат още повече живота ти? Помъчи се в момента да не мислиш за Нели. Аз ще ти помогна... |
| − | + | Когато и Нино започна да вечеря, Льолчев поде със | |
| − | |||
| − | |||
| − | Когато и Нино започна да вечеря, Льолчев поде със | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 19:33, 25 септември 2015
Страницата е проверена
