Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/110“
(→Коригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | Може би не беше мое, но се чувствувах щастлив баща... На персийската ми идилия тури край войната. Английските ми съдружници излязоха мошеници. Наредиха да ме арестуват като поданик на държава, която влиза във фашистката ос Рим — Берлин — Токио. Вдигнаха ме по жилетка и ме изпратиха с един ешелон в Индия, в подножието на Хималаите. Държаха ни там в лагер до края на войната. Не мога да кажа, че живеехме много лошо. Имахме си отделни дървени къщички, всяка със свое домакинство. Освен храната, която получавахме от казан, даваха ни по наряд продукти сами да си готвим. Аз си опитомих една врана и с нея живеех в колибата си. Веднъж седмично ни водеха на кино. Намирахме си понякога и жени. Аз си направих сак да ловя индийски пеперуди. Направих колекция от най-редки екземпляри — небесносини и оранжеви, пъстри, всякакви. Когато се вирнах в България, подарих колекцията на Естествено-историческия музей. | |
| − | + | — А защо се върна пак в България? — попита Йолов. | |
| − | + | — Принудиха ме. В индийския концентрационен лагер попаднах главно между немци-лекари, персонал на някаква болница. Те почнаха да лекуват местното население. Имаше един знаменит хирург, който от нямане работа изряза на всички ни апендиксите ! Правеше и някаква своя операция за подмладяване. Аз мисля, че на тая операция дължа здравето и работоспособността си. На сондажа в Добруджа съм по-издръжлив от младите! | |
| − | + | Круна отново го прикани да не се отклонява от разказа: | |
| − | + | — А какво стана с арменката? | |
| − | + | — Пишехме си до едно време. Молех я да ми издействува освобождение, но тя замлъкна. Предполагам, че си е намерила друг мъж. | |
| − | + | — А след войната не я ли подири? | |
| − | + | — Войната свърши, но англичаните продължаваха да ни държат в лагера. Индийското правителство протестира и предложи то да отпусне средства всеки да бъде върнат, откъдето е, само да се махнем от страната им. Немците не искаха да се върнат в Германия. Хирургът дълго, се моли на англичаните да го оставят в Цейлон — там работел от двайсет години, имал жена и деца, открил си клиника. Не му разрешиха. Той се самоуби на пристанището, преди да ни натоварят на кораба за Европа... И аз поисках да се | |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 11:58, 25 септември 2015
Страницата е проверена
