Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/109“
м |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | — Тази история и аз я знам. Лидия пропиля за едно лято всичките му африкански печалби! | |
| − | + | — Леля Лидия възвърна ли се към теб, чичо Арго? — попита Нели. | |
| − | + | — Да. Въпреки че имаше вече две отраснали деца, тя си беше останала същата — моята вълшебница, лекомислена и безогледна, ненаситна за любов и пари... Тя искаше да живее все така по своите приумици, без да се съобразява нито с мъжа си, нито с децата и въобще с другите хора. И без да мисли за утре — дали ще загуби нещо за бъдещето от сегашното си държане... Изобщо тя никога не се съобразяваше с никакви обстоятелства и с приетия морал. Винаги е била според всички правила на морала калпава жена. Но аз я харесвах именно такава. И както по-рано в Цариград, така и сега — харчех по нея, без да броя парите — всичко, каквото имах, беше нейно. За едно лято във Варна, където тя играеше на рулетката, пропилях всичките си пари от банката, продадох скъпите си вещи, апартамента в София, сключих ипотека за вилата във Варна... Не продадох и вилата, защото там устройвахме оргиите си с Лидия. | |
| − | + | Круна упорито мислеше за съдбата на нещастната му жена. | |
| − | + | — А видя ли се с жена си във Варна? | |
| − | + | — Видях я. Тя беше вече умопомрачена и не ме позна. Скоро след това почина. | |
| − | + | Нели ставаше все по-нетърпелива: | |
| − | + | — А какво стана после с леля Лидия? | |
| − | + | — После?... — продължи все тъй отмерено и тихо Льолчев с характерния свой насмешлив израз на лицето, в който личеше не насмешка към другите, а самонасмешка. — После Лидия се прибра в София при мъжа и децата си. С мен вече и` беше неинтересно — нямах пари! Аз реших отново да се запилея по света. Получих разрешение да замина през Съветския съюз за Техеран. В Иран по него време имаше голямо поле за работа. Отначало се заех пак със строеж на пътища. После отидох да работя по нефтодобива в Персийския залив. Сдружих се с двама англичани и пак започнах да печеля много. Купих си къща в Техеран и там се влюбих... разбира се, и тоя път в калпава жена. Беше руска арменка. Сключихме граждански брак. Имахме и син Петя — едно черничко бебе с къдрава косица като негърче. | |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 11:55, 25 септември 2015
Страницата е проверена
