Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/98“
м |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | — И приклекна до ниското шкафче да извади нещо за пиене. | |
| − | + | — Лидия ме е наклеветила! Аз само обичам да не скривам от жените хубавото, което виждам в тях. Вас аз виждам като мексиканка с вечно весело настроение... и предразположение! С пъстри дрехи и цветя в косите, силен грим... Сърдечна и любвеобилна, готова да грабне чаша кипящо шампанско и с рокля на волани да танцува върху масата. Очи кадифени, топли и облюбващи. Неизчерпаем заряд от темперамент и буйно настроение... Женa, която можеш да гледаш само с томление и да жалиш, че не си в ароматните обятия на това екзотично цвете! | |
| − | + | Поласкана, Круна не знаеше как да му отвърне. Тя само се смееше дяволито и „предразполагащо“ — както му се струваше на него. | |
| − | + | Върна се Льолчев. Круна го въведе в хола и извика към вратата със златистата завеса: | |
| − | + | — Нели, хайде, гостите дойдоха. | |
| − | + | Отвътре се чу: | |
| − | + | — Донеси ми дрехите. | |
| − | + | Круна влезе в спалнята и зарови из гардероба. | |
| − | + | — Господин инженер, моля ви, минете в хола. Там е по-широчко. | |
| − | + | Като помагаше на Йолов да пренесат в хола чашките и шишето с коняк, Льолчев предложи : | |
| − | + | — Круне, ела да пием брудершафт, за да си станем на „ти“ с гостенина. | |
| − | + | Круна подаде от вратата роклята на племенницата си, върна се, пое весело поднесената й от Йолов чашка. Преплетоха ръцете си и изпиха коняка до дъно. Целунаха се три пъти. Същия обряд Йолов извърши и с Льолчев. | |
| − | + | Въодушевен, Йолов поде: | |
| − | + | — Арго, кажи... виж тази чудесна пъстроцветна жена! Не ти ли прилича на разцъфнал екзотичен цвят — на магнолия или орхидея? Кажи. Като цвете ухае на чиста флуидираща плът... Виж какво ще ти кажа. Учудвам се на съдбата си! Още не съм похарчил всичкия си късмет на тоя свят. Мислех си, че ще си доживуркам живота в Русе сиво и безинтересно. И изведнъж — авантюра, уют, жена, която е олицетворение иа разкош и ласкавост!... | |
| − | + | Льолчев каза бавно, с неизменния си леко насмешлив израз на лицето: | |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 11:28, 25 септември 2015
Страницата е проверена
