Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/160“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | |||
Пиха и Йолов стана прав, готов да си излезе. Илел му каза доверително: | Пиха и Йолов стана прав, готов да си излезе. Илел му каза доверително: | ||
| − | — Все пак би било добре пред вашите масаджии да не говорите повече за миналите си заслуги към Сокони, нали? Това е във ваш интерес. Ако тия приказки стигнат до ушите на комунистите, могат просто да ви изпратят в тъй наречено | + | — Все пак би било добре пред вашите масаджии да не говорите повече за миналите си заслуги към Сокони, нали? Това е във ваш интерес. Ако тия приказки стигнат до ушите на комунистите, могат просто да ви изпратят в тъй наречено трудово-възпитателно общежитие... и Жужика ще остане без своя тъй приятен съпруг! |
| − | — Вижте какво ще ви кажа. Разбира се, че тия мои приказки са свинщина! ... А Жужа е добра жена. Като си отида, ще й кажа : „Жужа, вече само ти ще харчиш пенсията. Ще пия в къщи. Ако дрънкам глупости, поне само пред тебе да ги дрънкам | + | — Вижте какво ще ви кажа. Разбира се, че тия мои приказки са свинщина! ... А Жужа е добра жена. Като си отида, ще й кажа : „Жужа, вече само ти ще харчиш пенсията. Ще пия в къщи. Ако дрънкам глупости, поне само пред тебе да ги дрънкам !“ |
— „Жена, ти през войната от кой полк беше?“ — разсмя се пак подигравателно Илел. | — „Жена, ти през войната от кой полк беше?“ — разсмя се пак подигравателно Илел. | ||
Разсмя се принудено и Йолов. Той вече се чувствуваше радостен, че ще се махне оттук, без да е ставало дума за фотокопието от декларацията му пред картела, когато Илел му посочи кушетката отново да седне. | Разсмя се принудено и Йолов. Той вече се чувствуваше радостен, че ще се махне оттук, без да е ставало дума за фотокопието от декларацията му пред картела, когато Илел му посочи кушетката отново да седне. | ||
— Надявам се, ще искате да се сбогувате с Лидия? | — Надявам се, ще искате да се сбогувате с Лидия? | ||
| − | + | Йолов порече да каже: „Не, няма нужда“, но Илел бързо излезе. Отиде в килерчето-спалня. Той едва сдържаше треперенето на ръцете си от нервната възбуда. | |
| − | „Идиотска история с Бойдев... Сега и с този русенски идиот!...“ — мислеше той и му се искаше да остане сам, за да реши как да действува по- | + | „Идиотска история с Бойдев... Сега и с този русенски идиот!...“ — мислеше той и му се искаше да остане сам, за да реши как да действува по-нататък. |
Лидия, уморена от безсънната нощ, бе задрямала. | Лидия, уморена от безсънната нощ, бе задрямала. | ||
— Стани, Лидия — побутна я Илел. | — Стани, Лидия — побутна я Илел. | ||
Тя отвори очи, повдигна се уплашено на лакти и го загледа неразбиращо. | Тя отвори очи, повдигна се уплашено на лакти и го загледа неразбиращо. | ||
| − | — Какво? ... Какво става? | + | — Какво?... Какво става? |
— Иди оттатък. Йолов е една пияна свиня. Заведи го, моля те, у Круна. | — Иди оттатък. Йолов е една пияна свиня. Заведи го, моля те, у Круна. | ||
— Защо не го изпратим да си иде? | — Защо не го изпратим да си иде? | ||
— Не, трябва да го задържим, докато видим какво ще стане с Бойдев. Сега ще дойде Герасим Ранков. Не искам да се среща с йолов. Почакай и ти у Круна, докато те повикам. | — Не, трябва да го задържим, докато видим какво ще стане с Бойдев. Сега ще дойде Герасим Ранков. Не искам да се среща с йолов. Почакай и ти у Круна, докато те повикам. | ||
| − | |||
Версия от 02:36, 25 септември 2015
Пиха и Йолов стана прав, готов да си излезе. Илел му каза доверително:
— Все пак би било добре пред вашите масаджии да не говорите повече за миналите си заслуги към Сокони, нали? Това е във ваш интерес. Ако тия приказки стигнат до ушите на комунистите, могат просто да ви изпратят в тъй наречено трудово-възпитателно общежитие... и Жужика ще остане без своя тъй приятен съпруг!
— Вижте какво ще ви кажа. Разбира се, че тия мои приказки са свинщина! ... А Жужа е добра жена. Като си отида, ще й кажа : „Жужа, вече само ти ще харчиш пенсията. Ще пия в къщи. Ако дрънкам глупости, поне само пред тебе да ги дрънкам !“
— „Жена, ти през войната от кой полк беше?“ — разсмя се пак подигравателно Илел.
Разсмя се принудено и Йолов. Той вече се чувствуваше радостен, че ще се махне оттук, без да е ставало дума за фотокопието от декларацията му пред картела, когато Илел му посочи кушетката отново да седне.
— Надявам се, ще искате да се сбогувате с Лидия?
Йолов порече да каже: „Не, няма нужда“, но Илел бързо излезе. Отиде в килерчето-спалня. Той едва сдържаше треперенето на ръцете си от нервната възбуда.
„Идиотска история с Бойдев... Сега и с този русенски идиот!...“ — мислеше той и му се искаше да остане сам, за да реши как да действува по-нататък.
Лидия, уморена от безсънната нощ, бе задрямала.
— Стани, Лидия — побутна я Илел.
Тя отвори очи, повдигна се уплашено на лакти и го загледа неразбиращо.
— Какво?... Какво става?
— Иди оттатък. Йолов е една пияна свиня. Заведи го, моля те, у Круна.
— Защо не го изпратим да си иде?
— Не, трябва да го задържим, докато видим какво ще стане с Бойдев. Сега ще дойде Герасим Ранков. Не искам да се среща с йолов. Почакай и ти у Круна, докато те повикам.
