Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/159“
м |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
— Точно така е! За вас е по-добре аз нищо да не зная, да не би, като се напия, да издрънкам пак нещо. Само ме пуснете да си ида! | — Точно така е! За вас е по-добре аз нищо да не зная, да не би, като се напия, да издрънкам пак нещо. Само ме пуснете да си ида! | ||
— Никой ие ви задържа, инженер Йолов! Нима имам вид на жандарм? Аз само ще жаля, че не съм могъл да услужа на добрата Лернер Жужика! — вдигна Илел чашата, за да се чукнат, и го изгледа с презрителна насмешливост. | — Никой ие ви задържа, инженер Йолов! Нима имам вид на жандарм? Аз само ще жаля, че не съм могъл да услужа на добрата Лернер Жужика! — вдигна Илел чашата, за да се чукнат, и го изгледа с презрителна насмешливост. | ||
| − | — С Жужа аз ще се оправя. Ще й намеря пари да не се оплаква. .. За ваше здраве! | + | — С Жужа аз ще се оправя. Ще й намеря пари да не се оплаква... За ваше здраве! |
Версия от 02:31, 25 септември 2015
така ли? Какво предполагате? Кажете да го науча и аз!
Йолов с пиянско упорство и вече неучтив тон настоя :
— Вие кажете, за да го науча аз. Лидия мълчи. Но аз виждам, че тя върши нещо тайнствено. За какъв дявол ме повика тя тук?
Илел го гледаше с едва прикривано раздразнение. Но той продължаваше да си дава вид на учуден, на неоснователно подозиран добронамерен човек. Обясни му подробно :
— Слушайте, Йолов. Аз работя в унгарското държавно предприятие за внос на петролни продукти. Изпратиха ме тук като член на една делегация, която трябва да уреди въпросите за транспорта на съветски петрол за Унгария по Дунав и през Черно море. В Русе, докато чаках влака за София, случайно срещнах моята сънародница Лернер Жужа. Не знаех, че е станала ваша жена!... Тя ми се пожали, че пенсията ви била малка, изпитвали сте материални трудности. Обещах й, че щом дойда в София, ще се опитам да ви издействувам от българските другари подходяща служба като специалист-геолог при сегашните проучвания за нефт в България. Трябва да ви кажа, че българските другари се съгласиха да ви назначат, затова помолих Лидия да ви повика в София.
— Излишно е. Не искам — заяви нетърпеливо Йолов. — Аз не съм годен вече за работа.
— За съжаление, след като вече ви повикахме да дойдете, някой узнал за вашите неразумни приказки, за които и сам споменахте : че сте получавали, пари от петролния картел. Знаете, че кадровите служби проучват кандидатите. Толкова повече, че ще трябва да се работи със съветски специалисти... Нали разбирате? Кадровиците не биха допуснали при тях един „англо американски агент“, както ще ви окачествят те.
— Точно така е! За вас е по-добре аз нищо да не зная, да не би, като се напия, да издрънкам пак нещо. Само ме пуснете да си ида!
— Никой ие ви задържа, инженер Йолов! Нима имам вид на жандарм? Аз само ще жаля, че не съм могъл да услужа на добрата Лернер Жужика! — вдигна Илел чашата, за да се чукнат, и го изгледа с презрителна насмешливост.
— С Жужа аз ще се оправя. Ще й намеря пари да не се оплаква... За ваше здраве!
