Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/158“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | |||
— За какво собствено става дума? | — За какво собствено става дума? | ||
| − | — Вижте какво ще ви кажа. Аз съм човек масаджия. .. Знаете ли какво е „масаджия“? Нашата компания русенски пиячи си имаме един виц: Жената на | + | — Вижте какво ще ви кажа. Аз съм човек масаджия... Знаете ли какво е „масаджия“? Нашата компания русенски пиячи си имаме един виц: Жената на едного всяка вечер го хокала, че ходел по кръчмите. „Като не можеш да не я плюскаш тая пуста пуканица — рекла му тя, — не можеш ли да купиш вино, па се прибери в къщи да пиеш.“ Той решил да я послуша. Купил вино и седнали двамата да пият. Пили и мълчали, мълчали и пили. По едно време той попитал : „Жено ма, ти през войната от кой полк беше?“ |
| − | Илел се разсмя с глас. Извади пакетче цигари | + | Илел се разсмя с глас. Извади пакетче цигари „Честерфилд“ и поднесе на Йолов. Като запали Йоловата цигара, той се поизтегна върху тръбния стол при писалищната масичка и отново прихна. |
Йолов продължаваше : | Йолов продължаваше : | ||
| − | — Това значи на наш жаргон „масаджия“. Събираме се всяка вечер приятели. Не толкова за пиенето... Вижте какво ще ви кажа. Аз не пия за самото пиене. И виното, и ракията на вкус са ми отвратителни, особено първите чашки. Аз пия заради опиянението! За хубавото настроение. За приказките. И аз приличам | + | — Това значи на наш жаргон „масаджия“. Събираме се всяка вечер приятели. Не толкова за пиенето... Вижте какво ще ви кажа. Аз не пия за самото пиене. И виното, и ракията на вкус са ми отвратителни, особено първите чашки. Аз пия заради опиянението! За хубавото настроение. За приказките. И аз приличам на тия хорица от кръчмите, които цял живот си повтарят спомените от войната... |
— „Жено, ти от кой полк беше?“ А? Ха-ха-ха... | — „Жено, ти от кой полк беше?“ А? Ха-ха-ха... | ||
| − | + | Йолов наистина изпадаше вече в „масаджийско“ настроение : | |
| − | — Аз пък... деменция, знаете! ... Вижте какво ще ви кажа. Аз най-дорбе помня годините, когато бях геолог. По кръчмите.все това разправям.. . Лидия одеве с право ме | + | — Аз пък... деменция, знаете! ... Вижте какво ще ви кажа. Аз най-дорбе помня годините, когато бях геолог. По кръчмите.все това разправям.. . Лидия одеве с право ме скастри. Не знам откъде е научила, че в пияно състояние съм дрънкал как на времето петролните магнати от Стандарт ойл къмпани са ми плащали да провалям геоложките проучвания за български нефт. Вярно е, спомних си. Приказвал съм го това! |
— Интересно! А защо собствено сте го приказвали? | — Интересно! А защо собствено сте го приказвали? | ||
— От глупост! Ей така, да имам с какво да забавлявам масаджиите и да се хваля! .. . Затова, вижте какво ще ви кажа. Аз съм несигурен човек. Щом се напия — дрънкам. Ще изтърва пак нещо и ще ви изложа. Затова по-добре е да не ме вмесвате във вашата работа. Пуснете ме да си вървя. | — От глупост! Ей така, да имам с какво да забавлявам масаджиите и да се хваля! .. . Затова, вижте какво ще ви кажа. Аз съм несигурен човек. Щом се напия — дрънкам. Ще изтърва пак нещо и ще ви изложа. Затова по-добре е да не ме вмесвате във вашата работа. Пуснете ме да си вървя. | ||
Илел се престори, че това, което му говори, е невероятно. | Илел се престори, че това, което му говори, е невероятно. | ||
— Аз не разбирам за какво собствено говорите. Вие подозирате, че сме ви повикали тук за нещо нередно и тайно, | — Аз не разбирам за какво собствено говорите. Вие подозирате, че сме ви повикали тук за нещо нередно и тайно, | ||
| − | |||
Версия от 02:27, 25 септември 2015
— За какво собствено става дума?
— Вижте какво ще ви кажа. Аз съм човек масаджия... Знаете ли какво е „масаджия“? Нашата компания русенски пиячи си имаме един виц: Жената на едного всяка вечер го хокала, че ходел по кръчмите. „Като не можеш да не я плюскаш тая пуста пуканица — рекла му тя, — не можеш ли да купиш вино, па се прибери в къщи да пиеш.“ Той решил да я послуша. Купил вино и седнали двамата да пият. Пили и мълчали, мълчали и пили. По едно време той попитал : „Жено ма, ти през войната от кой полк беше?“
Илел се разсмя с глас. Извади пакетче цигари „Честерфилд“ и поднесе на Йолов. Като запали Йоловата цигара, той се поизтегна върху тръбния стол при писалищната масичка и отново прихна.
Йолов продължаваше :
— Това значи на наш жаргон „масаджия“. Събираме се всяка вечер приятели. Не толкова за пиенето... Вижте какво ще ви кажа. Аз не пия за самото пиене. И виното, и ракията на вкус са ми отвратителни, особено първите чашки. Аз пия заради опиянението! За хубавото настроение. За приказките. И аз приличам на тия хорица от кръчмите, които цял живот си повтарят спомените от войната...
— „Жено, ти от кой полк беше?“ А? Ха-ха-ха...
Йолов наистина изпадаше вече в „масаджийско“ настроение :
— Аз пък... деменция, знаете! ... Вижте какво ще ви кажа. Аз най-дорбе помня годините, когато бях геолог. По кръчмите.все това разправям.. . Лидия одеве с право ме скастри. Не знам откъде е научила, че в пияно състояние съм дрънкал как на времето петролните магнати от Стандарт ойл къмпани са ми плащали да провалям геоложките проучвания за български нефт. Вярно е, спомних си. Приказвал съм го това!
— Интересно! А защо собствено сте го приказвали?
— От глупост! Ей така, да имам с какво да забавлявам масаджиите и да се хваля! .. . Затова, вижте какво ще ви кажа. Аз съм несигурен човек. Щом се напия — дрънкам. Ще изтърва пак нещо и ще ви изложа. Затова по-добре е да не ме вмесвате във вашата работа. Пуснете ме да си вървя.
Илел се престори, че това, което му говори, е невероятно.
— Аз не разбирам за какво собствено говорите. Вие подозирате, че сме ви повикали тук за нещо нередно и тайно,
