Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/153“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | ше, цигарата му загорча. Той я смачка в пепелницата и отново затърси в пакетчето мека цигара. | |
| − | + | — Дори не ми предлага цигара! — разроши Лидия с едната си ръка Kocaтa му, а с другата издърпа цигара от пакетчето. — Ти си станал един миловиден провинциален грубиянин, който е забравил как някога правеше добро впечатление на жените. | |
| − | + | Като запали цигарата, Лидия сложи ръка през раменете му, прижумя от дима, отстрани с нокът резенката тютюн, полепнала на устната й. | |
| − | + | — Аз съм ти сърдечна приятелка... Не прави пренебрежително лице! Знаеш, че никога през живота си не съм изоставяла мъж, който ми е създал макар и малко удоволствия и душевни трепети. А в теб аз бях влюбена. Седмица или колко те обожавах! | |
| − | + | — Не се преструвай, Лидия! Винаги си била само комедиантка... Всъщност ти беше една бездушна развратница, която се правеше интересна със сантиментални роли. Още докато ми се представяше безумно влюбена, ти ме замени като... като носната си кърпичка с онова половин ръст човече Бойдев! | |
| − | + | — Дори тъй да беше. А защо, питаш ли се, изоставих теб зарад Бойдев? Защото ти не умееш да любиш, голубчик! .. Аз винаги съм търсила в живота величавото, романтичното — онова, което възвисява. А моят мъж забелязваше само грозното, гнусното в живота и у хората. При него имах чувството, че винаги живея в мисловна кал! Той знаеше каква мерзавка съм аз; знаеше с кого и кога му изменям — и ме приемаше такава, каквато бях, без да роптае, без да се възмути, но и без някога от нещо у мен да се възхити. На всичко гледаше равнодушно и примирено, като добиче... Подирих у теб простичко, човешко отношение към една незадоволена, задушена от семейното обикновение жена. Не! Ти започна да разравяш: морално ли е? Започна да поставяш хамлетовски въпроси: „Да бъдеш или да не бъдеш“ — заради измяната на приятеля! Но не говореше за своите, а за моите прегрешения; не себе си, а мен винеше за измяната. Държеше се изобщо пред мен като огледало на добродетелта — и аз те махнах! | |
| − | + | — Да, възможно е онова пигмейче Бойдев наистина да не се е вълнувал от морални терзания — макар че и той като мен минаваше за неизменен приятел на Всеволод още от | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 12:21, 24 септември 2015
Страницата е проверена
