Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/152“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | — А сега! Искаш да кажеш, че съм вече остаряла, що ли? Ти си станал странно неучтив, голубчик. Да се държиш така незаинтересовано към една жена, която си любил! Истинският мъж, дори когато вижда, че жената играе фалшиво, не си позволява да я скастри. | |
| − | + | Йолов погледна торбичките, образувани под очите й от безсънието, устните с поизтрито от многото пушене червило, леките гънки на шията, негрижливо причесаната коса. | |
| − | + | — За какво изобщо трябваше да идвам, ще ми кажеш лн? | |
| − | + | — А защо веднага такъв сериозен разпит? ... За какво предполагаш, че те повиках? | |
| − | + | — Измислила си пак нещо... тъмно! Кой знае в каква каша си се забъркала и ме викаш да ти помагам. | |
| − | + | - Да предположим, че е така. Ще ми помогнеш ли? | |
| − | + | — Не. Аз съм вече един изхвърлен от живота човек. Нямам никакви връзки с новите хора. Дори съм гледан подозрително за моето „порочно минало“... Глупак! Тръгнах уж да преживея нещо приятно. Подведе ме писмото ти. А то сякаш не е писано от теб — толкова няма нищо общо с държанието ти... и с всичко изобщо. | |
| − | + | — Голубчик мой! Щом подозираш, че съм се заела с кещо тъмно — естествено няма да бъда толкова непредпазлива да ти пиша аз! Дай ми да видя писмото. | |
| − | + | Йолов й подаде плика с жест, който изразяваше омерзение. | |
| − | + | Лидия се усмихна бледо: | |
| − | + | — Разбира се, че не съм го писала аз. Забравил ли си, че аз пиша с големи, остри букви? А това са калиграфски мъниста! Писа го една моя приятелка. Тя умее да съчинява сантиментални писма. Аз само й казах какво горе-долу да бъде съдържанието... А да, диктувах й пасажа за „революцията“, за да ти изглежда писмото мое! | |
| − | + | Тя накъса писмото и прибра листчетата в чантата си. | |
| − | + | — Защо ги правиш тия глупави комедии? Ще ми обясниш ли, или не? | |
| − | + | — Добре, голубчик. Щом си нетърпелив и неучтив, да поговорим делово... — каза тя, като го погледна уморено, с примигващи за сън очи. | |
| − | + | Йолов пак извади пакетчето си с цигари, издърпа една, помачка я, прикрепи я в ъгъла на устните си и я запали с разтреперана ръка. Но от неприятността, която преживява | |
| − | |||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 17:17, 23 септември 2015
Страницата е проверена
