Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/150“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | ди | + | ди да го откара до кино „Левски“. Слезе от таксито и от един уличен автомат се обади на Лидия в зъболекарския кабинет: |
| − | — Слушай, не | + | — Слушай, не трябва да отиваш на вечерята у Круна. Чакай ме в кабинета, докато дойда. Ако се наложи, и до утре... |
| − | — Какво, неприятности? ... — опита се да узнае нещо Лидия. | + | — Какво, неприятности?... — опита се да узнае нещо Лидия. |
— Не трябва никъде да излизаш! — отново настоя Илел с предупредителност в гласа, която означаваше опасност. Затвори телефона. | — Не трябва никъде да излизаш! — отново настоя Илел с предупредителност в гласа, която означаваше опасност. Затвори телефона. | ||
Той бързо тръгна към улица „Оборище“ за жилището на легационния съветник, у когото гостуваше. | Той бързо тръгна към улица „Оборище“ за жилището на легационния съветник, у когото гостуваше. | ||
| − | + | 12 | |
Минаха през безистена. Льолчев отвори един вход със стълбище за горните етажи и даде път на Йолов да влезе напред. Заизкачваха се по осветено със слаба електрическа крушка стълбище — стръмно и нечисто. Йолов спря, поколеба се дали да върви нагоре. | Минаха през безистена. Льолчев отвори един вход със стълбище за горните етажи и даде път на Йолов да влезе напред. Заизкачваха се по осветено със слаба електрическа крушка стълбище — стръмно и нечисто. Йолов спря, поколеба се дали да върви нагоре. | ||
— Къде ме водиш? — попита той, като почукна нервно с бастуна си. | — Къде ме водиш? — попита той, като почукна нервно с бастуна си. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— А какви са тези тайнствени истории? Не дойде на вечерята у Круна, разговаря с по две думи по телефона и затваря, дава само нареждания и вие всичко изпълнявате... като че ли е шеф на някаква банда! Сега ме дига, преди да съм си доспал! | — А какви са тези тайнствени истории? Не дойде на вечерята у Круна, разговаря с по две думи по телефона и затваря, дава само нареждания и вие всичко изпълнявате... като че ли е шеф на някаква банда! Сега ме дига, преди да съм си доспал! | ||
— Да си кажа право и аз не разбирам. Сега ще се видим и тя ще ни обясни — улови го под ръка Льолчев, за да му помага при изкачването, понесе го нагоре с необикновена за възрастта си сила. | — Да си кажа право и аз не разбирам. Сега ще се видим и тя ще ни обясни — улови го под ръка Льолчев, за да му помага при изкачването, понесе го нагоре с необикновена за възрастта си сила. | ||
| − | На първия етаж те спряха пред врата, на която имаше табелка : | + | На първия етаж те спряха пред врата, на която имаше табелка: |
| − | Д-р ДАНАИЛ ПЕНКОВ хирург- | + | Д-р ДАНАИЛ ПЕНКОВ хирург-зъболекар приема болни |
Льолчев звънна. Вратата се отвори и Лидия нервно им помахна с ръка да влязат бързо. | Льолчев звънна. Вратата се отвори и Лидия нервно им помахна с ръка да влязат бързо. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 17:09, 23 септември 2015
Страницата е проверена
