Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/127“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
 
Но по това време неговият баща почина, издръжката прекъсна и Бойдев се принуди да си намери каква да е работа в София. По случайно обявление във вестниците той постъпи като кореспондент на чужди езици в едно от петролните дружества. Помогна му това, че знаеше добре немски език и упорито изучаваше английски.
 
Но по това време неговият баща почина, издръжката прекъсна и Бойдев се принуди да си намери каква да е работа в София. По случайно обявление във вестниците той постъпи като кореспондент на чужди езици в едно от петролните дружества. Помогна му това, че знаеше добре немски език и упорито изучаваше английски.
Оекретар-прокурист на това дружество беше Йосиф Илел. Три мъчителни години преживя Бойдев като подчинен на този човек — години на постоянни унижения, за които трябваше да се преструва, че са естествени и не го засягат; на завист, която трябваше да прикрива с възхищение от „шефа“ ; на отвращение от държанието му, което трябваше да воа-лира с изрази на приятност...
+
Секретар-прокурист на това дружество беше Йосиф Илел. Три мъчителни години преживя Бойдев като подчинен на този човек — години на постоянни унижения, за които трябваше да се преструва, че са естествени и не го засягат; на завист, която трябваше да прикрива с възхищение от „шефа“; на отвращение от държанието му, което трябваше да завоалира с изрази на приятност...
 
Йосиф Илел беше малко по-млад от Бойдев, при това завършил само търговска гимназия. Докторът по геология и автор на научни трудове си мислеше, че този обикновен търговски служещ, който не проявяваше нито особена интелигентност, нито кой знае каква похватност в работата, се бои да не го засенчи и да го измести от секретарската длъжност. Но Илел нямаше такива страхове. Той си беше подсигурил кариерата: женен бе за дъщерята на един от влиятелните акционери на дружеството и директор на банката, която финансираше дружеството. Тъстът прехвърли на зет си част от своите акции от петролното дружество и по този начин наложи Илел да бъде назначен за прокурист.
 
Йосиф Илел беше малко по-млад от Бойдев, при това завършил само търговска гимназия. Докторът по геология и автор на научни трудове си мислеше, че този обикновен търговски служещ, който не проявяваше нито особена интелигентност, нито кой знае каква похватност в работата, се бои да не го засенчи и да го измести от секретарската длъжност. Но Илел нямаше такива страхове. Той си беше подсигурил кариерата: женен бе за дъщерята на един от влиятелните акционери на дружеството и директор на банката, която финансираше дружеството. Тъстът прехвърли на зет си част от своите акции от петролното дружество и по този начин наложи Илел да бъде назначен за прокурист.
Прочее, Йосиф Илел се чувствуваше собственик в дружеството и бързо разбогатя. Освен дивидентите за акциите и четиринайсетте заплати годишно, той получаваше и тан-тиеми : директорът, първият прокурист-поддиректор Герасим Ранков и вторият прокурист-секретар Йосиф Илел вземаха общо един процент от годишния оборот на дружеството, т. е. разпределяха си около един милион лева годишно. Така, докато заплатата на Бойдев беше около четири хиляди лева, заплатата на Илел надхвърляше петдесет хиляди месечно!
+
Прочее, Йосиф Илел се чувствуваше собственик в дружеството и бързо разбогатя. Освен дивидентите за акциите и четиринайсетте заплати годишно, той получаваше и тантиеми: директорът, първият прокурист-поддиректор Герасим Ранков и вторият прокурист-секретар Йосиф Илел вземаха общо един процент от годишния оборот на дружеството, т.е. разпределяха си около един милион лева годишно. Така, докато заплатата на Бойдев беше около четири хиляди лева, заплатата на Илел надхвърляше петдесет хиляди месечно!
Йосиф Илел се държеше към доктора по геоложките науки с подчертано незачитане. Наричаше го „моят машинописец“. Бойдев никога не можеше да забрави как Илел го повикваше със звънец, за да му диктува писма, и демонстративно започваше да вади из едно сандъче портокали, ядеше ги лакбмб, без нито веднъж да му предложи поне едно резенче.
+
Йосиф Илел се държеше към доктора по геоложките науки с подчертано незачитане. Наричаше го „моят машинописец“. Бойдев никога не можеше да забрави как Илел го повикваше със звънец, за да му диктува писма, и демонстративно започваше да вади из едно сандъче портокали, ядеше ги лакомо, без нито веднъж да му предложи поне едно резенче.
 
Измъчван от завист, че е така дребен и убог пред тоя
 
Измъчван от завист, че е така дребен и убог пред тоя
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 15:57, 23 септември 2015

Страницата е проверена