Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/281

на стомаха. Голямото удоволствие от аналните усещания и прояви, което обикновено съответствува на естествената грубост на някои обществени класи, се запазва у него и след началото на последвалото по-късно заболяване.

По време на пребиваването на англичанката гувернантка нееднократно ставало така, че той и бавачката трябвало да остават в стаята на омразната възпитателка. Бавачката, разбирайки напълно правилно положението на нещата, констатирала тогава, че именно в тези нощи той се изпускал в леглото, което отдавна не правел. Той изобщо не се срамувал от това. То било израз на ината, насочен срещу гувернантката.

След една година (на четири и половина години) в периода на страховете се случило така, че той се изпуснал и през деня. Ужасно се срамувал и плакал, докато го миели. Казал, че не може да живее повече така. Значи нещо съществено се е променило за това време и изследването на неговите оплаквания ни насочи към следите на това изменение. Оказа се, че думите: той не може да живее повече така — са били повторени след някой друг. Веднъж²⁵ майка му го взела със себе си, когато изпращала на гарата посетилия я лекар. По пътя тя се оплаквала от болки и кръвоизливи и от устата й се отронили същите думи: «Не мога да живея повече така.» Тя не е мислела, че детето, което водела за ръка, ще ги запази в паметта си. Оплакването, което, впрочем, той повтарял безброй пъти по време на последвалото заболяване, следователно означава идентификация с майката.

Скоро се появи спомен за липсващото по време и съдържание звено между тези две събития. Това се случило в началото на периодите на неговите страхове, когато загрижената майка наредила да вземат предпазни мерки, за да опазят децата от дизентерията, избухнала в съседство с тяхното имение. Той се осведомил какво е това дизентерия и когато чул, че при дизентерията в изпражненията има кръв, много се уплашил и започнал да твърди, че и в неговите